Псалом 22 говори за един човек, който призовава Бог да го спаси от враговете Му. Той страда, чувства се изоставен и поруган. Търпи изтезания и унижения. Неговият плач и стон се чува още с първия стих: Боже Мой, защо си ме оставил? В крайна сметка се хваща за надеждата и завършва своята песен с благодарност за Божието спасение.
Когато умира, Исус казва тези думи на Давид. Това е Неговата песен в момента на разпятието.