Историята е разказана по събития, описани в Евангелието на Марк 15:22–39.
Събитията се разиграват на хълма Голгота. Мястото се намира зад старите стени на Ерусалим и представлява нисък, обезлесен хълм, край основна пътна артерия, водеща към светия град.
Там няколко пъти се опитват да дадат на Исус „вино, смесено със смирна”. По традиция милостивите жени служат на осъдените затворници по този начин – предлагат им силен опиат, за да притъпи болката и да замъгли ума. Исус не приема.
Екзекуцията – смъртно наказание чрез разпятие
Следва техническата част на екзекуцията. Римляните не приковават дланите, а китките на ръцете, които омотават с въжета. Краката също са приковани към малка триъгълна кутия. Така осъденият може да се повдига нагоре, за да диша. Има и малко парче дърво, наречено седло, което поема тежестта на тялото. Повечето разпънати умират от задушаване. Кръстът се забива малко над земята – на около 30 см. След като си свършват работата, войниците си разделят притежанията на осъдените. И това е уговорена част от тяхното възнаграждение.
Всичко прилича толкова много на една от древните песни на Давид – Псалом 22. Исус цитира първия стих: Боже мой, защо си ме оставил? И минувачите, които се присмиват на Исус, несъзнателно произнасят същите хули и ругатни.
Хули и ругатни
„Минаващите оттам Го хулеха.” Може би това онези лъжесвидетели, които са в Синедриона по време на среднощния съдебен процес. Високопоставените също се подиграват със силата на Исус. Те продължават да искат знамения. Това им е мантрата. Ако видят, че слиза от кръста, ще Му повярват. И привеждат факти, че други е избавил. Понятието избавил говори за физическо избавление. В крайна сметка жителите на Ерусалим и околността знаят, че е възкресил приятеля си Лазар. И този човек е жив, всеки е могъл да говори с него и да да разбере от първа ръка какво точно се е случило. Затова и мъдреците – свещеници и старейшини – не се опитват да отрекат Исусовите чудеса, няма и как. Те просто ги квалифицират като изяви на Сатана.
Чувство на изоставеност, тъмнина и последни думи
Исус преживява лично отделяне от Отца.
„БОЖЕ МОЙ, БОЖЕ МОЙ, ЗАЩО СИ МЕ ОСТАВИЛ”
В този момент това е Неговата песен.
Устните на Исус са толкова пресъхнали, че Той има нужда от вода, за да произнесе последните Си думи от кръста. И един изтича, натопи гъба в оцет, набучи я на тръстика и Му я даде да пие, като казваше: Оставете Го! Да видим дали ще дойде Илия да Го свали!
Исус надава вик. Йоан 19:30 записва думите на тоя вик: „Свърши се!” Същият израз се среща сред търговски документи в гръцки папируси от Египет. Очевидно се касае за търговско понятие, което означава „платено изцяло”.
И сега следва съвсем различна реакция от подигравките на обикновените и високопоставените, и това е прозрението на стотника: „Наистина този човек беше Божи Син”.
Тези думи принадлежат на закоравял римски войник, който е виждал стотици умиращи. Tова може би е „централният пасаж” на Марк, защото евангелието е написано конкретно за римляните: Ето вижте! Един римски стотник изповядва вяра в един разпънат еврейски бунтовник!