Библията без всяко стеснение ни разказва историята на една климактеричка – жената с кръвотечението (Марк 5:25-34). Нейните проблеми не са от вчера. Точат се от 12 години. И както обикновено се влошават от там, че не попадаш на лекар. Жената обикаля всички познати светила, но не получава никакво облекчение, даже напротив – чувства се по-зле. Парите ѝ се стопяват. И освен това, смъртта е по петите ѝ. Защото в I век наистина се умира от кръвотечение.
Един ден животът ѝ се преобръща. Тя се промъква в тълпата и се докосва до дрехата на Исус. Странно е, но в цялата тая навалица Той усеща, че е докоснат. А тя усеща в тялото си как болестта я напуска. Психосоматика в действие: едно докосване и вече е здрава.
Ралица също има кръвоизлив, който не може да се овладее цяла година. Тя също се приближава до Исус с мистична вяра. И да, чудото се повтаря.
Проблемът идва с гръм и трясък
Ралица има свестен съпруг, две пораснали деца и любима работа. Животът ѝ е подреден и спокоен, докато не започват проблеми със женското здраве. Първо цикълът ѝ пропуска, а следващия месец идва, но не спира. Оказва се, че причината за кръвоизлива са полип и 7 миоми. Първоначално лекарите я наблюдават. Съветват я да чака да последно, понеже рецидивите при полипа са неизбежни. Пък и Ралица не намира лекар, на когото да се довери. Страхува се от операция, от кръвопреливане и има куп въпроси към Бог. Минават още два месеца и кръвозагубата предизвиква тежка анемия. Един ден близък приятел я връща към действителността: „Докога ще чакаш? В XXI век да умреш от кръвоизлив, това е безотговорно!“ Трябва спешно да се вземат мерки – настоява той, като ѝ връчва контактите на доверен лекар.
Болестта като изпитание
Когато болестта става тежко изпитание, тя идва със своите трудни въпроси:
Приеха ме в болница. Аз съм сама в стаята и започвам разговор с Бог.
Защо на мен? Има толкова нечестиви момичета, живеят по един по-особен начин. А ние с мъжа ми сме заедно от деца. Не е честно. Не е редно.
Защо мълчиш? Защо не ми даваш отговор? Аз чакам…
Чета си Йов, понеже дяволът вече се е допрял до тялото ми. Думите на Бог звучат като въпрос към мен: „А къде беше ти, когато създавах земята?“ И изведнъж осъзнах, че коя съм аз, че да търся сметка на Бога… Той ми е дал всички органи, всички сетива, всички крайници. И още повече ни е обещал, че няма да ни даде повече, отколкото можем да носим.
Господи, май аз малко сгреших.
Ковид, кръвоизлив и усложнения
Ралица има три възможности. Избира най-щадящото решение: хормонална спирала. Но вместо подобрение, изпитанието продължава.
Ралица се разболява от ковид. Стандартното лечение с кръворазреждащи, за да се предотврати образуването тромби, предизвиква усложнение: тя снове от леглото до банята и оставя кървава следа след себе си. За да се овладее кръвоизливът, се назначават кръвоспиращи. Ралица се утешава, че от тромб се умира по-лесно, отколкото от кръвозагуба.
Голямо утешение, няма що.
Сделка с Бога
Одисеята продължава една година. Но някъде по средата Ралица се спазарява с Бога. Да ѝ даде знак, че е на прав път. И това се случва – кръвоизливът спира на първи януари. Нито капка кръв! За десет дни. И после пак. Но в душата на Ралица е спокойно. Тя знае, че Бог е до нея. Винаги!
Когато всичко отминава, лекарката ѝ признава: „Не вярвах, че ще оцелееш!“.
Но Ралица знае, че в това изпитание сама е докоснала Христос.