Думата „структура“ е от латински произход и буквално означава „нареждам“, „построявам“. Днес я употребяваме буквално във всички сфери на живота – структура на езика, структура на градската среда, структура на взаимоотношенията… Просто защото ние не можем да съществуваме извън структура. Самите ние, телата ни са „структури“ от много взаимно свързани и едновременно функциониращи елементи. Работното място е структура от предмети, инструменти, правила, взаимоотношения. Общественият транспорт, търговските площи, дори парковете и плажовете са структури, подчиняващи се на определени правила.
Семейството също е структура.
Когато правилата, по които функционира една структура, се премахнат, тя почва да се руши. Това в пълна сила важи и за семейството. Жизнено важно е децата да растат в структурата на семейството и тя да ги подготви за живота им в структурата на голямото общество. Проблемът е, че понякога в семействата цари хаос, структурата скърца и се разпада, а това разпада и представата на детето за света. Друг път, водени от желанието да направят детето си свободно и независимо, родителите умишлено не го поставят в никаква структура, а го оставят да расте водено от инстинкта си.
Само че, педагозите са единодушни – за да израсне психически здраво и социално адекватно,
детето трябва да израсне в здрава структура,
средата му трябва да е добре структурирана. Като се почне от чисто физическите елементи – подредена стая, хигиенни навици, дневен режим – и се стигне до структура на взаимоотношенията и йерархията. Според някои модерни педагогически теории, детето трябва да бъде водещо, а родителите му водени от него, защото то най-добре знае какви са нуждите и интересите му. Само че, тези теории не отчитат вродената склонност на всеки човек да търси удоволствието и да бяга от трудностите. Именно структурата е тази, която коригира тази склонност.
Първото, което родителите трябва да осъзнаят, е че те са там, за да задоволят всяка нужда, а не всяко желание на детето си. Техен дълг е да се погрижат за физическото, менталното и духовното му благополучие. А то не включва задоволяване на всяко желание. Добрата структура в семейството изисква най-напред ясна йерархия – мама и татко са над децата. Точка. Тоест, те носят отговорностите, но и те разпределят задълженията. Децата имат право на несъгласие, дори на протест, но не и на неподчинение. В същото време знаят, че имат сигурна опора и сигурен източник на благополучие.
Свръхструктурирането на семейството е другата опасна крайност, която заплашва увереността на децата в бъдеще. Какви са скритите капани на двете крайност и как да се пазим от тях – в предаването.