Смъртна заплаха
Мартин Лутер е смел боец. Защитава своята позиция от Библията. Готов е да стои пред лицето на князе, владетели и папски сановници, които искат да го изгорят на кладата. Лутер казва:
“Аз съм като Еремия, човек на борби и спорове, но колкото повече те ме заплашват, толкова повече се умножава моята радост… те вече унищожиха честта и репутацията ми. Едно-единствено нещо ми остава: окаяното ми тяло – нека го вземат; така ще съкратят малко живота ми. Но що се отнася до душата, нея не могат да отнемат.“
(Елън Уайт, „Великата борба“)
Водач на реформацията
Лутер е всепризнат от всички като човекът, който извежда църквата от тъмното средновековие към светлината, която огрява от Библията. Как се развива живота му и как продължава Реформацията след заковаването на тезисите на църковната порта през 1517? Как се утвърждава Реформацията, така че днешната цивилизация да има възможността да се радва на нейните добри плодове?
Слушайте втората част на предаването „Духовни хроники“ посветено на 500 години от началото на реформацията.
През 1519 г. Лутер е поканен на диспут с теолога Йохан Ек. Именно тук той поставя под съмнение законността на тези събори и с това властта на папата. За него е валидно само Писанието, в което липсва църковния институт във съвременния му вид. В отговор папа Лъв X издава була, в която Лутер е отлъчен от църквата.
Окончателния разрив с църквата става през пролетта на 1521 г., когато Лутер е извикан пред германския райхстаг във Вормс, на който присъства и императорът. Пред него той не се отказва от съчетанията си, защитата му е блестяща, той не приема съда на католическата църква, но приема тази на императора. Въпреки това се приема едикт за отлъчването му от църквата, трябва да бъде арестуван. Влиянието му в германските земи е нараснало и едиктът не се изпълнява цялостно; Фридрих Мъдри му дава убежище, където Лутер остава дълги години и продължава да пише своите съчетания. Тогава Лутер превежда библията на немски език.
Ликвидиран е монополът на Римската църква, нанесен е силен удар върху икономическото ѝ състояние. Реформацията носи по-голяма свобода в светската култура и наука. Преминаването на почти цяла Северна Европа към протестанството предизвиква съответната реакция на католическата църква. Започва епохата на т.н. Контрареформация, засилване на борбата срещу протестанството. (Източник: Уикипедия)