Андромеда Арт представя изложба мозайка Малките неща на Анни Христова.
Тя е смела – да направи първата си изложба на 57. Но според нея тайната е друга. Скрита е в името, което обединява всички творби – Малките неща.
Миналата година отива на семейна почивка в Слънчев бряг, със съпруга, децата и внучката Дария. И там открива красотата на камъчетата. С Дария събират цяла чанта – истинско съкровище, което вечер крият зад едно дърво. Нощем материалът спи, а през деня баба и внучка редят своите „произведения“.
– В този процес изключвам всичко и не мисля за друго. Така прекратявам женските мисли, които нямат край. И на женския мозък може да се намери цаката – смее се Анни.
Приятелите дават крила
Анни праща снимки на нейна приятелка, която ѝ казва непременно да ги сподели във Фейсбук. И оттам нататък веригата се задвижва. Хората харесват морските композиции. Приятели художници и мозаисти дават по едно рамо. Едни от тях пита:
– Анни, знаеш ли какво е това?
– Знам, камъчета.
– Не. Това е лендарт, прочети в Интернет за него.
И така, докато си играе с внучката, Анни се занимава с непознато за нея изкуство.
Малките неща от мен
Анни открива в творческите си занимания частици от себе си – преживяния, спомени, вярвания:
С много неща се хващам. Занимавам се. Но с това изкуство съм на ти. Разбираме се, нямам конфронтация. Това е моето нещо. И то ми носи невероятен мир и наслада.
Мислим си, че творчеството е резултатът – картината, мозайката. Не, творчеството е всичко, което е в твоята глава, докато го правиш.
Имам една мозайка: Синчец с макове. Спомних си, че когато бях мъничко момиченце, нямах търпение да сляза от влака на гарата в Ковачево, за да вървим с майка и татко пеша към село Лозен. По пътя имаше синор от синчец и макове и това ме пленяваше. Аз през цялото време вървях загледана към полето и мама ме влачеше за ръчичката. Вълнувало ме е, но не съм го разбирала. Сега, правейки мозайката, го преживях. Това са малките неща от мен.
Как стана така?
Преди години четох една книга. И по онова време говорехме за велики проекти: да превземем, да направим. И тогава попаднах на размислите на любима авторка за смисъла и радостта от живота. Тя казваше така: Ако сте домакиня и това ви е на сърце, бъдете много добра домакиня. Ако ви тегли кулинарията, развивайте се в това. Научете нова рецепта. Ако ви тегли естетиката, създайте повече уют у дома. Ако си обичате градинката, гледайте я така, че да ѝ се радва всеки, който я види.
Да правиш нещо със сърце, това ти носи радостта и смисълът. И аз съм абсолютно убедена в това. Затова се отдавам по този начин. Вярвам го!