Да отидеш на Атон са нужни две неща – да получиш виза и да си мъж.
Визата е 25 евро и важи за 4 дни в рамките на целия полуостров. Престоят може да се удължи с още 4 дни в столицата на Атон, която носи странното за нас име Кариес.
Добре дошъл си във всеки манастир. След като се регистрираш, може да присъстваш на богослужението, да вечеряш, да се наспиш и сутринта в 8 да напуснеш. На едно място имаш право да нощуваш повече от една нощ, но трябва да вършиш някаква работа.
Атон е достъпен само по море, но си мислех, че мястото е по-отделено от света. Изненадах се, че в повечето манастири има електричество. В един от гръцките нямаше и беше много екзотично. Вечерта запалиха газените лампи и замириса на газ и изгорял фитил.
Зографският манастир
В българския манастир посрещат, както подобава. Първо влизаш в една приемна, където те черпят с локум и ракия. В гръцките манастири – с узо. Условията в манастира са много добри. Монасите са любезни, но ние усетихме някаква студенина. Ако питаш нещо, получаваш отговор. Ако не, мълчат. Може би е част от правилата. Но гръцките монаси са по-приветливи.
Всъщност всеки манастир си има свои правила. Не се разрешават смях, шум и високо говорене. Не е прието монахът да се смее или да си тананика, докато работи. На нас ни изглежда малко странно. Но като попаднеш в тази обстановка и виждаш колко сериозно гледат те на всичко това, атмосферата те заразява.
Сутрин ставаш рано. Клепалото бие за литургия в 4 часа. В българския манастир службата беше около час, но в един от гръцките манастири продължи 5 часа. На вечерните богослужения присъствието е почти задължително. Защото веднага след литургията един монах застава на входа на църквата и обявява: „Трапеза!“
Вечеря в Атон
Беше много вълнуващо, както сме го гледали по филмите. Насреща е трапезарията с хубави старинни масивни маси. Чистота. Отдолу мрамор. Абсолютна тишина. Храната е сервирана. Веганска е, но много вкусна. Първата вечер ядохме картофена яхния, маслини и салати със зехтин, правен на място. Сядаш, без да се разполагаш. Всички са нагъсто един до друг. Един от монасите стои прав през цялото време и чете от Евангелието на български. Падна ни се историята за Марта и Мария. Яденето не е удоволствие, трябва да хапваш бързичко, защото не след дълго се чува звънец и кой докъдето е стигнал с вечерята. Всички стават. Двама от монасите застават на вратата и благославят гостите на излизане.
В градините на Атон
Аз съм любител градинар и ми беше интересно земеделието на Атон. Там всеки манастир си има полиетиленова оранжерия, където монасите садят домати и започват много отрано да си правят салатка. Чудех се как при тази бедна почва се раждат толкова много и вкусни домати. Но разбрах тайната. Те вкарват от континента тонове овчи тор. И така стават страхотни домати, краставици, чушки, патладжани и грозде цели масиви. (Манастирско вино без грозде не става!). Ябълки, кайсии, праскови, бадеми, кестени и най-много маслини, маслини и пак маслини.
На Атон сега и преди 1000 години
В Атон манастирите са 15, отделно има и няколко скита. И те си имат собствена класация кой е по-чудотворен, в зависимост от мощите и иконите, които притежава. Запознах се с един грък и той ми каза, че е обиколил всички манастири, но българският бил от най-чудотворните. Там има две икони, които много са му помогнали.
Наистина в нашите очи нещата изглеждат малко странни. Може би защото групичката ни е с протестантско мислене. Например тази литургия, която продължава 5 часа. Съмнявам се, че дори един православен грък може да я издържи. Попитахме един монах защо не се осъвремени богослужението. Той остана толкова учуден. Как ни е хрумнало. Нищо не е променяно от 1000 години. И защо да се променя, като така е правилно!