Сам съм, но не искам

Дали ще се оженя или предпочитам да прекарам живота си сам – това решавам аз. Къде пише, че задължително трябва да създам семейство и деца? Не мога ли да се посветя на друга кауза? Има толкова несвършена работа в този свят, толкова хора, които някой вече е създал, но никой не иска да се грижи за тях…

Така е. Създаването на семейство е опция, а не присъда. Но все пак, в нас е заложен много мощен инстинкт, който ни тласка един към друг, генерира мечти и планове в ума ни още от най-невръстна възраст. Създадени сме да бъдем двама. Най-малко. Затова опцията „предпочитам-да-остана-сам“ е много по-рядко целенасочено избирана. Ако попитате хора на средна възраст защо са останали сами (и те са достатъчно откровени), ще ви кажат, че „просто така се е случило“ – не са го направили съзнателно, нарочно, а обстоятелствата в живота им са се стекли така, че опцията „създаване-на-семейство“ им е била отнета.

човек остава сам
Понякога човек остава сам.

Парадоксът „не искам, но съм сам“

Понякога, обаче, действа много странен парадокс – хора, които искат да създадат семейство, и то много искат, не успяват не поради злощастно стечение на обстоятелствата, а заради лично решение. Парадокс, нали? Много искат да се оженят, но не го правят. Причината?

„Няма вече истински мъже“, „свестните хора се свършиха“, „всички жени са меркантилни“, „красивите жени са недостъпни“, „няма да се омъжа за загубеняк“… с две думи, „няма човек като за мен – такъв, който да ми съответства, да отговаря на моите критерии“.

Сам, но с високи критерии

Ето го и кривото огледало – АЗ съм висококачествен човек, а ТЯ (ТОЙ) стои по-долу от мен, не мога да направя такъв компромис. Как да живея с личност, която не покрива елементарните ми стандарти за качество? Как да градя общо бъдеще с нея, да създам деца?

Много е неприятно да се каже тази истина. Никой не обича да я чуе. Никой не иска да бъде наречен „обикновен“ или „дефектен“. Само дето ВСИЧКИ сме такива – обикновени и с дефекти. Обаче очакваме с нас да се обвърже Мистър Съвършен или Мис Съвършена. С такива очаквания възможностите са две – или оставаме сами, или претърпяваме разочарование.

Чуйте една много забавна история.

Copy link
Powered by Social Snap