Според речника, думата „илюзия“ е латинска и означава „заблуда, измама“. Но не е обикновена чуждица, която лесно може да бъде заместена от българския си еквивалент. Защото „илюзия“ освен физическо значение има и много широко преносно. Илюзионистите не са измамници, те просто ни карат да виждаме неща, които всъщност ги няма, и да не виждаме неща, които всъщност ги има. Такава им е професията, изкарват си хляба с ловкост. Ние плащаме, за да гледаме „измамите“ им.
Истинската същност на илюзията
се крие в преносното ѝ значение – „напразна надежда, вяра в несъществуващи неща, мечта неподлежаща на сбъдване“. Тоест, заблуда, но сладка. Умираща в болницата старица лежи с илюзията, че ще оздравее; детенце скача отвисоко с илюзията, че ще полети; младо момиче отива на дискотека с илюзията, че там ще открие мъжа на мечтите си; млада двойка се жени с илюзията, че това ще реши всичките им проблеми… Илюзиите, в които живеем, са безброй. Някои са безобидни – поглеждаме се в огледалото с илюзията, че сме красиви; други са опасни – посягаме към наркотици с илюзията, че ще ни направят щастливи. Цели общества живеят в илюзии – поколението на 60-те и 70-те живее с илюзията, че комунизмът е най-прекрасният обществен строй.
Парадоксът е, че дори когато човек осъзнае, че нещо в живота му е илюзия, той трудно се разделя с нея. Дори е готов на агресия към онези, които разбиват илюзиите му и се опитват да му „отворят очите“. Предпочита да живее в съзнателна заблуда, отколкото в реалността. Намира начини и доводи да убеди себе си и важните за него хора, че илюзията му всъщност не е илюзия. И дори да бъде контриран със съкрушителни аргументи, той чисто емоционално ги отхвърля, предпочита всякакъв нелеп абсурд пред загубата на любимата си илюзия.
Затова е много важно
да се научим да „управляваме“ илюзиите си –
да осъзнаваме, че са илюзии и да имаме смелостта да ги обявим за такива, дори ако е нужно, да се разделим с тях. Иначе ще стигнем до точката, в която те ще започнат да управляват нас, да определят приятелския ни кръг, отношенията ни с хората, ценностите и живота ни изобщо. А това вече си е опасно.
Какво да кажем за илюзиите? Със тях или без тях е по-добре? Чуйте дискусията в предаването.