Когато се родят децата, често се получава така, че в до този момент хармонични и уравновесени двойки настъпва криза. Да, те са имали различия и преди, но са успели да ги напаснат, да синхронизират различните си навици, да си създадат взаимно лично пространство и изобщо, всичко е вървяло прекрасно. Изведнъж, появата на детето обръща всичко с главата надолу. Не, не заради безсънните нощи, изтощението и умората. А заради различните представи за възпитание.
Стилът на мама и тате
Всеки е израснал в свое семейство, бил е възпитаван по един начин и почти не познава друг. Затова обикновено го счита за единствения правилен и „нормален“. Стига, разбира се, да не е израснал в токсична семейна среда, но тогава нещата се появяват с обратен знак – счита своето семейство за „тотално сбъркано“ и се стреми да прави точно обратното. Когато двама души, израснали в съвсем различна среда и възпитавани по съвсем различен начин, създадат свое дете, съвсем естествено е всеки да почне да го възпитава така както смята за правилно. Стига се до сблъсък на родителски стилове, което не е в полза на детето.
Обикновено единият родител е по-строг и изискващ, а другият по-либерален и позволяващ. Единият смята, че създаването на стриктен хранителен режим на бебето е напълно излишен, а другият – че без такъв режим то неминуемо ще се разболее. Единият няма проблем малките деца да стоят до късно през нощта, а другият държи в осем часа те да са по леглата. Единият гледа на екранните устройства като на необходимо зло и не се притеснява да ги дава на детето, а другият постоянно крие телефоните вкъщи и чете статии за „екранните деца“.
Съгласуване на стиловете
Колкото повече растат, толкова повече децата усещат разминаването между родителите си и това може да ги стресира, а може и да ги направи манипулативни, да ги научи да „усещат откъде духа вятърът“ и да избягват всякакви забрани. А това не е в тяхна полза.
Възможно ли е да се синхронизират различните родителски стилове? Да – казват специалистите. Първо, не е лошо двамата партньори да ги обсъдят спокойно и непринудено още преди появата на децата. Да си разкажат един на друг как са израснали и как са били възпитавани, кое смятат за правилно и кое не. След това да се опитат да сложат рамки на своя общ родителски стил и да се придържат към него колкото е възможно по-стриктно. Ако възникнат разногласия в конкретна ситуация, да не спорят в присъствието на детето, а да го направят насаме. Ако разногласията са наистина непреодолими, може да е нужен терапевт.
Но различните стилове на възпитание не повод за раздяла, нито за семейни войни, защото проблемът е напълно решим.