Съвместно съжителство или брак?

Съвместното съжителство

или съжителството на семейни начала се възприема все по-естествено като една по-удачна и по-безболезнена алтернатива на брака. Женските списания и сайтове са пълни със статии и лични истории, които „доказват“ колко по-силна и истинска е любовта на една двойка, която живее заедно „просто защото се обичат, а не защото са принудени от някакъв си подпис“. Сериозни психолози твърдят, че усещането за свобода в живота без брак се отразява благотворно на отношенията и любовта слиза на по-дълбоко ниво.

В същото време статистиките говорят друго. Повече разводи, повече насилие, повече усложнения, повече стрес и за двамата, и още повече за децата им, ако са се появили. Тогава защо? Къде е магията, къде е тайната на този вид семейство, та е толкова привлекателно за съвременните цивилизовани хора?

Ако решим да ровим наистина дълбоко, стигаме до неприятната истина, обобщена от една единствена дума – егоизъм. Нежеланието да поемеш ангажимент, да се натовариш, да си причиниш неудобство; и в същото време желанието да получиш максималното, да употребиш, да използваш, да извлечеш, повече да вземеш, отколкото да дадеш. Изправени пред подобно твърдение, повечето двойки, съжителстващи заедно без брак, го отхвърлят с възмущение и настояват, че е точно обратното. На простичкия въпрос: „Защо не се ожените?“ отговарят с водопад от аргументи, обикновено свързани с битови неуредици – заради роднините, заради образованието ни, заради финансови проблеми, поради липса на време, „за да не развалим магията“, заради близки приятели с провалени бракове и прочие. Но ако разпитът се задълбочи до изясняване на истинските мотиви, обикновено реакцията е: „Ама какво ни разпитвате? Не е ваша работа. Харесва ни да живеем така, живеем си.“ Тоест, реална аргументация няма.

Бракът е истинското съвместно съжителство

Войната на аргументи може да продължава вечно. Истинското решение на проблема не е в убеждението, а в промяната. Промяната на нагласите. От егоизъм към любов. Само когато човек се жени с искреното намерение да направи другия щастлив, изпълнен със стремеж да направи всичко, абсолютно всичко за него; когато има посвещение на другия „докато смъртта ни раздели“, може да има истинско щастие. Тогава въпросът „дали да се оженим или не“ изобщо няма да стои. Утопия или…

Copy link
Powered by Social Snap