Съвместното съжителство
или съжителството на семейни начала се възприема все по-естествено като една по-удачна и по-безболезнена алтернатива на брака. Женските списания и сайтове са пълни със статии и лични истории, които „доказват“ колко по-силна и истинска е любовта на една двойка, която живее заедно „просто защото се обичат, а не защото са принудени от някакъв си подпис“. Сериозни психолози твърдят, че усещането за свобода в живота без брак се отразява благотворно на отношенията и любовта слиза на по-дълбоко ниво.
В същото време статистиките говорят друго. Повече разводи, повече насилие, повече усложнения, повече стрес и за двамата, и още повече за децата им, ако са се появили. Тогава защо? Къде е магията, къде е тайната на този вид семейство, та е толкова привлекателно за съвременните цивилизовани хора?
Ако решим да ровим наистина дълбоко, стигаме до неприятната истина, обобщена от една единствена дума – егоизъм. Нежеланието да поемеш ангажимент, да се натовариш, да си причиниш неудобство; и в същото време желанието да получиш максималното, да употребиш, да използваш, да извлечеш, повече да вземеш, отколкото да дадеш. Изправени пред подобно твърдение, повечето двойки, съжителстващи заедно без брак, го отхвърлят с възмущение и настояват, че е точно обратното. На простичкия въпрос: „Защо не се ожените?“ отговарят с водопад от аргументи, обикновено свързани с битови неуредици – заради роднините, заради образованието ни, заради финансови проблеми, поради липса на време, „за да не развалим магията“, заради близки приятели с провалени бракове и прочие. Но ако разпитът се задълбочи до изясняване на истинските мотиви, обикновено реакцията е: „Ама какво ни разпитвате? Не е ваша работа. Харесва ни да живеем така, живеем си.“ Тоест, реална аргументация няма.
Бракът е истинското съвместно съжителство
Войната на аргументи може да продължава вечно. Истинското решение на проблема не е в убеждението, а в промяната. Промяната на нагласите. От егоизъм към любов. Само когато човек се жени с искреното намерение да направи другия щастлив, изпълнен със стремеж да направи всичко, абсолютно всичко за него; когато има посвещение на другия „докато смъртта ни раздели“, може да има истинско щастие. Тогава въпросът „дали да се оженим или не“ изобщо няма да стои. Утопия или…