Един въпрос мъчи всички родители, след като децата им влязат в прочутата тийнейджърска възраст – „Кога ще си тръгнат?“ Някои родители го задават със страх и тъга, а други с нетърпение и радостно очакване. Но искат или не искат този миг идва – „детето“, което вече не е дете,
отрязва пъпната връв със семейството,
в което се е появило и израснало, и поема само по пътя на живота.
В зависимост от географската ширина тази възраст е различна – в северните култури е съвсем нормално на 18 години детето тържествено да си наеме квартира и да се самообяви за самостоятелна единица. В по-южните култури дори 30 години се счита за „малко рано“. Понякога дори след като създадат собствени семейства, „децата“ продължават да живеят под един покрив с родителите си.
Някога това е било единственото правилно нещо. Не само в България, но и по света дядовци, баби, майки, бащи, братя, сестри, деца, братовчеди са живели под един покрив и между тях е имало строга йерархия. Нужно е било за оцеляването, животът така е бил по-лесен. В индустриалната епоха този модел полека-лека почва да се разпада и днес е не просто ненужен, а дори вреден. Прекалено дългото „оставане при мама и тате“ създава безотговорни възрастни, които не умеят да се справят не само с практичните проблеми на живота, но и със собствените си емоции. Винаги чакат някой да ги закриля, да им прощава великодушно, да поправя грешките им, да бъде снизходителен и съчувстващ. С две думи, никога не съзряват.
Прекалено ранното отрязване
на пъпната връв също може да бъде травмиращо и да ограби щастието. Натоварването с проблеми, които не са по силите на едно все още дете, може да нанесе травми, които то да носи през целия си живот.
А има и още един въпрос – как да се запазят топлите и любящи взаимоотношения, след като „връвта е отрязана“? Защото това отрязване не е „скъсване“ завинаги. Как се трансформират взаимоотношенията? Кой и как трябва да отстъпи назад? Кой е най-големият страх на родителите? А на децата?
Ей такива въпроси ни занимават в „Какво да кажем за…“ и търсим техните отговори.