Историята на Дани Тахирова
Дани се омъжва за интелектуалец, но се оказва в мутренски сериал. А всичко започва като една красива любов в Студентски град. Той учи богословие, тя – педагогика, преди да се прехвърли психология. Интелектът му е магнит за нея. Двайсет години имат стабилни отношения. И статус – той става един от най-известните свещеници в София, тя – терапевт.
Пукнатините
Разбира се, като при всяко семейство, не всичко върви по конец. Когато се ражда първородният им син, той изпада в криза. Дани има трудно раждане и едва след 15 години се решава на второ дете. Но вместо появата на тяхното момиченце да бъде нейният триумф, защото трябва да бръкне в най-дълбоките си страхове, то става кръстопът за нея: Сега накъде?
Той започва да пие. Дани се опитва да компенсира – връща се на работа. Мисли, че така ще му помогне. Но резултатът е претоварване, стрес и безсънни нощи за нея. Веднъж след като е спала общо три часа за две седмици, едва не убива човек на пътя. Това се превръща в сигнал, че вече са стигнали в ада.
Синът ѝ, който е 15-годишен в онзи момент, се опитва да я защити. Веднъж сам вика линейка и после пребива баща си. Дани се страхува, че може да се случи непоправимото. И тогава какво? В затвора ли ще отиде синът ѝ? И трябва ли да очаква един тийнейджър да владее гнева си или да вземе решения, които затрудняват 40-годишна жена?
Момиченцето е на ясли. Но когато вечер има скандали, на другия ден връщат напишканите ѝ дрешки.
– И кого да пазя? Мене си, бебето, по-голямото ми дете, него, кого?
После ми дойде на ум, че нещо и в моята работа не е ОК. Защото в крайна сметка продължителна терапия, обучение в два терапевтични метода и изведнъж резултатът от това е… Пийте само швепс! Цъфва алкохолизъм, цъфва отдолу шизофрения. Има нещо гнило на работа, не мога да разбера какво е то и защо не се получава. Има нещо гнило в семейството ми…. И къде съм аз?
А уж е ясно какво трябва да направиш. Трябва да го напуснеш. Но не е лесно. Защото все някой трябва да пожертваш.
Деветте кръга на ада
Решението превежда Дани през деветте кръга на ада. Защото няма начин всички да се спасят. Да жертва себе си? Ами децата! Те не могат да се спасят сами – едно бебе и един тийнейджър. Мъжът ѝ също има нужда… Но за него ще мисли после. Първо те тримата трябва да оцелеят.
Понякога се налага да станеш лошият, за да защитиш невинните. Дани живее в морална дилема без правилен отговор, но с различна тежест на последствията.
– Ако обичаш слез от трона на вселенскостта! Не ти решаваш кой да спасиш и кой – не.
В крайна сметка Дани не си тръгва с омраза. Тръгва си с яснота: не всички могат да се спасят, но само тези, които искат. И част от драмата е да приемеш безсилието си.
– Едни се спасяват, други – не. И нямаш право да съдиш. Защото може би другият няма твоя интелект, твоята сила, твоята жестокост или каквото там ти е помогнало да се справиш.
Пет години след раздялата с помощта на епископи от православната църква съпругът ѝ влиза в комуна. Но той е отишъл твърде далеч… Има дете от друга жена и може да остане на улицата. Вече има ментални проблеми и два субдурални хематоми.
– Говорих със сина ми дали ще имаме коравосърдечието да го видим като бездомник или как рови по кофите? Още не сме в това коравосърдечие. Още не сме там!
Да, боли ни за него…
Куче да е, няма ли да те боли?
Защо е трудно да скъсаш веригата?
Веригата се къса трудно, защото има съзависимост.
– Ти си в центрофугата. Как да си адекватен? Адекватността е истината. Да си първо честен пред себе си, да си дадеш сметка, че си стигнал твърде далече в грижата и подкрепата на нещо, което всъщност е зависимост.
Защото колкото повече се грижиш, той толкова повече абдикира. И колкото повече абдикира, ти толкова повече се грижиш. И така си се въртите до безкрай. Единият ултимативно се грижи, а другият ултимативно потъва.
– И пак може всичко да съм успяла да направя. Децата ми да са добре. Едното вече си завърши висшето образование и работи по специалността си. Другото е на 10 години. Живи са, здрави са, нямат отклонения в поведението. Но въпреки това има един, който роби по кофите. Един, който живее далече от София, има ментални проблеми и там, нищо не си могъл да направиш.
Забележи, че аз не съм успяла да направя нещо със самата зависимост? Да. На разни други хора да помогна – да. Но точно в това, в което съм съзависима, не съм успяла. Не мога да кажа, че там съм успешен терапевт… И точно там, където си мислиш, че трябва да помогнеш, е баш там не става. И това също е нещо, което трябва да приемеш. Смирението понякога изисква супер воля, и супер осъзнатост, и много смелост.
Хепиенд, но не е енд
Дани е изнесла тежестта на ада, но не е единственият спасител в собствената си история. Защото въпреки всичко ѝ е останала вяра. Може би не е най-правилната. Но все пак – вяра!
Днес тримата са живи, здрави и са заедно. Защото са избрали точно това – да се борят, за да са живи, здрави и да са заедно.
– Това е хепиендът. Защо да не е хепиенд? Да, има болка. Животът не е сладкарница… но си заслужава!