Когато чуем думата „разхищение“, веднага си представяме корумпирани държавни служители, които пилеят парите на данъкоплатците; ресторанти, които изхвърлят кофи с деликатеси; супермаркети, които предават тонове храна за унищожение; разглезени деца, които изхвърлят нахапани закуски в кошчето за боклук… но никога себе си! Ние не разхищаваме! Ако някой случайно намекне, че всъщност нямаме нужда от кола с толкова голям двигател, за да се придвижваме, възмутено отговаряме, че си е наша работа, след като можем да си го позволим и съвестно си плащаме всичко; ако не си планираме добре покупките и изхвърляме храна, това е просто досадна финансова загуба; ако пропилеем пет години от живота си да учим специалност, която не може да ни осигури прехраната, просто защото „е имало кой да ни издържа“, това е „полезен урок по планиране“…
Интересен парадокс е разхищението –
нито един човек не казва, че е нещо хубаво, всеки го порицава остро у другите, но и всеки го практикува по един или друг начин. Ако е беден, възмутено коментира разточителността на богатите, които за един чифт обувки дават пари колкото за малък апартамент. Ако е богат, се възмущава от разточителността на бедните, които не могат да си правят сметката и затъват в дългове, купувайки боклуци.
Всъщност, от морална гледна точка, разхищението е грях. Попада директно под ударите на осмата Божия заповед „Не кради!“ Който разхищава, краде – било от други хора, лишавайки ги егоистично от нещо, което би могъл да им даде, ако не разхищава; било от Бог, изхвърляйки на боклука ресурси, време, средства, които Той му е дал, за да ги използва за добро. Погледнато така, разхищението преминава от категорията „досадни подробности“ в сериозната категория на грях, застрашаващ живота.
На другия край на спектъра е скъперничеството. При някои хора то може да достигне уродливи форми и да се доближи до психиатрична диагноза. Известни са истории за легендарни скъперници, които се хранят със сух хляб, не изхвърлят нищо и се обличат в дрипи, докато спят върху пари. Но наместено в голямата картина,
това също е разхищение –
ресурс, който е могъл да послужи за добро, е бил пропилян, гниейки под дюшека.
Много въпроси повдига темата за разхищението – има ли духовно разхищение? Как да преценим реално разхищаваме ли? Как да се самовъзпитаваме и самоконтролираме в това отношение? Как да предадем това на децата си? И още много въпроси, чиито отговори търсим в предаването.