Понятието „дигитална деменция“
все още не е официално прието от медицината, но се употребява широко през последните години. Въвежда го немският невролог и психиатър проф. Манфред Шпицер. Той е и автор на книгата „Дигиталната деменция“. В нея на достъпен и разбираем език обяснява как влияе постоянното „общуване“ на човешкия мозък с дигиталните устройства и приложения.
Понякога ние дори не се замисляме до каква степен разчитаме на джаджите да мислят и вземат решения вместо нас. Не се стараем да запомняме телефонни номера. Нали всичките ни контакти са запаметени в телефона? Не разглеждаме карти, не изчисляваме маршрути, не питаме за пътя. За всичко това си има GPS, който с любезен глас ни казва: „Завийте наляво, след петстотин метра се престройте вдясно…“ Рождените дни на приятели и роднини изскачат като напомняния в социалните мрежи. Достатъчно е да напишем една ключова дума на Уикипедия или на Изкуствения интелект и те услужливо ни предлагат абсолютно всичко, което искаме да знаем по който и да е въпрос.
Ако за момент си представим, че всичко това изчезне, ще бъдем ли способни да се справим със заобикалящия ни свят? И ако „аналоговите“ поколения с побелели коси могат, макар и трудно, да си припомнят как се ползват азбучни тефтерчета и пътни карти, какво ще правят „дигиталните“ деца, които са получили първите си знания за света от екрана и свят без екрани за тях просто не съществува?
Кога не ни заплашва дигиталната деменция
Но дори и нищо да не изчезне, а устройствата и приложенията продължат да бъдат все така услужливи и да вършат все така безупречно работата си, все пак, няма ли нужда мозъците ни да тренират по някакъв начин? Преди епохата на автомобилите, влаковете и самолетите, хората се движат пеш или на кон. Никой не говори за броене на крачки и калории; никой не се пита разтревожено дали се движи достатъчно. След това… след това хората просто затлъстяват. Така и преди епохата на дигиталните „помощници“ никой не пита трябва или не трябва да се запаметява и учи нещо, просто защото друг начин няма. След това… след това и мозъците на хората затлъстяват. Но както предприемаме съзнателни усилия да се движим и компенсираме ленивия си начин на живот, така трябва да предприемаме и съзнателни усилия да компенсираме ленивия начин на живот и на мозъците си.