Вече месец бушува войната в Украйна. Мнозина правят паралели с Втората световна война и особено с Блица.
Блицът – съкращение в британските медии от Блицкрийг – е интензивна бомбардировка, предприета от нацистка Германия срещу Обединеното кралство по време на Втората световна война. В продължение на осем месеца самолетите на Луфтвафе хвърлят бомби над Лондон и други стратегически градове в цяла Великобритания. Този ужас от небето продължава от 7 септември 1940 до 11 май 1941. Загиват над 40 000 цивилни граждани, а много повече са ранените. Милиони домове са разрушени.
„Аз те виждам, сине!“
История разказва, че в ужасните дни на Блица, баща бяга от сграда, ударена от бомба, като държи малкия си син за ръката. В предния двор на сградата имало дупка от снаряд. И търсейки възможно най-бързо защита от бомбите, които падат наоколо, бащата скача в дупката и вдига ръце, за да хване сина си, който трябва да скочи след него. Ужасеното момче чува призива на баща си, който му казва да скочи. Но то отговаря през сълзи: „Но, татко, аз не мога да те видя!“
Бащата с протегнати ръце, вижда ясно силуета на сина си, оцветен в червено от горящите сгради. И му отговаря: „Но аз те виждам, сине. Скачай, сине! Скачай!“ Накрая момчето скача, защото вярва на баща си.
На сигурно в ръцете на Бащата
Християнската вяра е скок в сигурността. Тя ни дава възможност да се изправим лице в лице с всичко в живота. И дори да посрещнем смъртта без уплаха. Не защото можем да видим отвъд, а заради убеждението, че Той ни вижда. Не, поради това, че знаем и разбираме всички отговори на въпросите пред нас, а защото Бог ни познава и разбира.
В една ултра кратка, но много силна вест от пастор Венцислав Панайотов ще разберем, как в тези дни на несигурност, която може да се роди от война и хаоса, дори от смърт на близки, въпреки всичко можем да останем силни.