Даниел Клюска работи в отдел „Комуникации и медии“ към Съюза на църквата на адвентистите в Полша.
Даниел Клюска – рус със сини очи – може да бъде идеалният холивудски романтичен герой, ако не излъчва почти детинска невинност. Дистанцията се стопява при самото запознанство – славянска душа. Открит, чувствителен и състрадателен, той веднага намира път към дълбокото общуване. Разговорът започва с вълненията на поляците и завършва с неговата история. Даниел наистина изглежда светъл като писано яйце. И нищо не загатва бурята, която е преживял. А когато някой е преминал през толкова тежки неща, винаги си струва да бъде чут!
Смъртта е тук – той очаква възкресението
– Ти имаш изключително драматична история. Как преживя всичко това, без да се „счупиш“?
Когато се случи някаква трагедия в живота ни, трябва да бъдем честни с Бога, да му кажем съмненията си. Но нека да Го оставим Той да си свърши работата.
Преди два месеца изгубих баща си, с когото бяхме много близки. А когато бях на двадесет, майка ми получи инсулт и си отиде. Когато ми съобщиха за смъртта й, казах на Бога: „Господи, знам, че ще се справиш!“. Не знам как, но получих сила и го преживях.
През 2000 година се ожених. Със съпругата ми очаквахме нашето първо дете. Но дъщеря ми живя едва 6 седмици. Държах ковчега на детето си в ръце. И когато вървяхме от църквата за гробището, се питах: „Дали денят, в който Исус ще се завърне, ще бъде толкова ярък и светъл, какъвто е денят на тази смърт?“ Съпругата ми каза, че там, където са детските гробове, ще бъде най-щастливото място в гробището в онзи ден.
– След всичко, което си преживял, започна ли да разбираш бащинството на Бога по друг начин?
Ако ми зададеш този въпрос след 20 години, сигурно ще отговоря по различен начин. Но когато се роди детето ми, започнах бавно и полека да разбирам повече как Бог ме води като Баща.