Прието е да причисляваме страха към отрицателните емоции. Думи като „страхливец“ или „бъзльо“ са обидни. От страх може буквално да се умре. Изобщо, страхът е нещо, с което цял живот се борим.
От друга страна, обаче, пълната липса на страх е причислена към психичните заболявания. И то от животозастрашаващите. Има такива хора.
Страхът убива, но и спасява.
С две думи – сложно е. Може би, докато има причини за страх, ще има и страх.
Въпросът е ние да управляваме страха, а не той нас. Дори здравословният страх, наричан още „инстинкт за самосъхранение“, който ни пази от безумни, опасни за живота ни действия, не бива да поема кормилото на нашата воля. „Страхът е лош съветник“ – гласи мъдрата поговорка.
Точно такива мисли ни се въртят в главата в студиото на радио 3:16.
Какво да кажем за… страха.