„Това е непростимо нахлуване в личното пространство.“
„Извинявай, но навлизаш в личното ми пространство, няма да отговоря.“
„Съпрузите се нуждаят от лично пространство.“
Често използваме израза „лично пространство“,
но и често не знаем какво точно означава. Всеки влага в него различно съдържание. Най-често го използваме да опишем невидимите граници, чието прекрачване от друг човек ни причинява дискомфорт, напряга и дори кара да се чувстваме застрашени.
Ако някой слуша музика толкова силно в колата си, че околните я чуват, това нарушава ли личното им пространство? А ако членовете на семейството си знаят паролите за всички лични акаунти в социалните мрежи? Ако някой се допира до мен на опашката пред касата в супермаркета? Ако ме пита на колко съм години? Ако ми дава непоискани съвети? Ако седне до мен без разрешение?
Различни представи за лично пространство
Повечето въпроси от този вид получават различни отговори, в зависимост от епохата, в която живеем; от културата, в която сме израснали; от степента на близост с „нарушителя“ на това лично пространство. Нормалното в Италия е непростимо в Норвегия, примерно. Приемливо в едно патриархално семейство е недопустимо в съвременното. Това, което приемам от партньора до себе си, не бих приел дори от собствените си родители. И така нататък.
Понякога просто казваме, че е въпрос на „добро възпитание“ да зачитаме пространството на другите, но понякога и то е безпомощно. Може би, е нужно целенасочено обучение в емпатия и чувствителност към околните, за да разбираме навреме, преди да сме станали „нарушители“, къде са границите на тяхното лично пространство и да ги уважаваме, дори да ни се струва, че е смешно или прекалено претенциозно. И още едно обучение е нужно – как деликатно и приятелски да показваме къде започва нашето лично пространство и да го пазим от натрапници.
Колкото и да е парадоксално, въпреки огромното разстояние във времето и културата, Библията съдържа ясни и разбираеми универсални правила за постигане на хармония между личните пространства на хората. Но достатъчни ли са те, за да живеем в мир с всички или е нужно още нещо?
Какво да кажем за… личното пространство?