Историята на Мира Василева
Мира не е наследствено обременена да бъде дебела. Майка ѝ и баща ѝ са „известни клечки“ Като момиче е спортна мацка, тренира плуване. После се омъжва и ражда две момчета. И с двете бременности качва по 10 килограма и ги сваля без усилия. Но после нещо се обърква. Без да променя храненето си, прибавя 30 кг за 6 месеца.
Диети и йо-йо ефект
Мира не може да се примири с новото си 90-килограмово тяло и се хвърля на зверски диети. Най-жестоката от тях е 28 дни само на вода. Но всеки път връща свалените килограми с лихва. Диетите не помагат, цикълът ѝ спира и след една година битки тя разбира, че всъщност има сериозен медицински проблем.
Мира: Това, което можаха да направят тогава лекарите – изписаха ми изкуствени хормони, които започнах да пия. Върна ми се цикълът, но не отслабнах. И това нещо продължи около 20 години в живота ми. Аз се движих между 80 кг и 90 кг, единствено и само с цената на зверски диети.
Зависимост от храна и емоционално хранене
Мира развива зависимост от храната. Поглъща огромни количества. Лампичката ѝ светва, когато си два сметка, че яде повече от мъжете.
Мира: Започнах компулсивно преяждане, емоционално хранене, защото се чувствах супер нещастна. Не можех да разбера, защо ми се случва, след като аз съм вегетарианка, винаги съм се хранила здравословно. Всичко, което го пише по важните книги го спазвам. Вода пия, ям сурови неща и салати. И не можех да разбера, защо става това. И се утешавах с храна.
Менопауза и килограми
Мира влиза в менопаузата с тежки кръвоизливи. Спират ѝ хормоните. Резултатът е плюс 30 килограма. Последната цифра, която вижда на кантара, е 118 килограма. И спира да се мери. Знае само, че продължава да качва.
Мира: Стигнах до болница, до кръвопреливане, до хемоглобин 49… Появи се инсулинова резистентност. Започнах да вдигам кръвно. Апнея получих. Много тежки проблеми със ставите. Гонартроза на двете колене. Коксартроза на двете тазобедрени стави. Много силни болки в гръбнака. И аз реално се инвалидизирах. Не можех да измина повече от 200 метра пеш, без да седна някъде, за да може да утихне болката и да продължа.
Няма да има ковчег в моя размер.
Мира, първо, се отчайва, после се замисля: Какво ще остави след себе си? Да умре на 60, значи да зареже майка, съпруг и деца.
Мира: Една моя позната почина на 36 години от усложнения от наднормено тегло. Тя беше 230 кг, огромна… Спомням си как мъжете от селото се събраха да сковат сандък, защото в погребалните агенции ковчези с такива размери няма. Аз си казах, че и аз ще съм така. Трябва да ми сковат ковчег, как да кажа, дизайнерски.
Аз съвсем сериозно започнах вътрешно да се подготвям, че си отивам… Първата мисъл беше за майка ми…
Бариатрична операция
Мира си дава сметка, че единственото спасение за нея е бариатрична операция. Година и половина прочита всичко по въпроса, което намира в мрежата на български, руски и английски… Като се почне от форуми на хора, минали през това, и се стигне до реклами на клиники и медицински списания. Следващата стъпка е да намери средства и специалист.
Спира се на доктор Миряна Радойчич от Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда. И се оперира на 25 януари 2018 – преди 8 години.
Мира: Самата операция се нарича стомашен ръкав и представлява просто премахване на по-голямата част от стомаха. Имам 14 телбода на стомаха и някъде около 7/8 от стомаха ми е махнат. Защото се оказа, че… стомахът ми е стигнал до обем 2 100 мл, като нормалният обем за стомах на жена е около 600 мл. Значи 3 пъти повече и отгоре.
След операцията, естествено, аз ядях, точно като коте, както се казва – една пълнена чушка за цял ден. Но не бях гладна и това беше супер.
Отслабването
Мира започва тренировки веднага, след като ѝ свалят конците от операцията. Купува си велоергометър, гири и ластици и се хвърля да тренира по час и половина шест дни в седмицата.
Относно храната – единствено има забрана на сладкото. Защото то е много калории в малък обем. И така, за две години Мира сваля 55 килограма.
Мира: Това искам да го кажа на хората, които никога не са били дебели и не са имали тоя проблем. Да знаете, че дебелите хора са болни хора. Те може да имат физическо заболяване, някакъв метаболитен проблем, хормонален проблем, нещо свързано с щитовидни жлези и така нататък. Може да е психично заболяване. Може да е зависимост от храна. Може да е някакъв вид хранително разстройство. Може да имат някакъв друг вид блокаж – психически. Но те са болни хора…
Обикновеният човек намира в себе си състрадание, да кажем, към хора болни от рак, към инвалиди, към слепи, към хора с автоимунни заболявания, към хора в инвалидни колички. И не ги смята за прости, лакоми или мързеливи, но им съчувства. Но на дебелите хора никой не съчувства.
Мисловните капани на дебелите хора
Менталните капани, в които попадат хората с излишни килограми, са три:
– Добре съм си така;
– Самосъжаление – всички ядат, а аз съм гладен и дебел; няма смисъл да се боря;
– Има лесен начин.
Мира: Аз съм била във всичките капани дълго време и знам защо се стои в тях. Защото осъзнаеш ли, че това, което си мислиш, не е вярно, трябва да почнеш войната. А тази война е кървава, доживотна и обикновено вече имаме няколко загуби в нея.
Доволна от трохите – равносметката
Мира: Аз съм се питала много пъти, защо ми се случи това. Защото на мен най-хубавите години от живота между 20 и 50, когато жената е най-красива, аз бях като кит, изхвърлен на сушата… Дали така е трябвало да стане, или пък аз съм си виновна? Но каквото и да, аз се радвам, че се случи все пак. И сега не изпитвам гняв за това, което не съм имала навреме.
Аз съм щастлива за това, което имам сега. Някой може да каже, че са трохи някакви. Обаче аз… съм една много щастлива баба.