„Помни съботния ден, за да го освещаваш.
Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела;
а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог; да не вършиш в него никаква работа – нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито пришелецът, който е във вратите ти.
Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.“
Не закон, а сватба
Прах. Горещина. Пустиня.
В пясъците на пътя лежи новородено дете – момиченце. Пъпната му връв още не е прерязана, а вече е захвърлено като ненужна вещ. Никой не го е измил, никой не го е повил, нито е претрил телцето му със сол. То лежи в кръвта си – безпомощно и изоставено. Пустинното слънце ще го убие. Скоро…
Това е картина, позната за древния свят. Гърци, римляни, номадски племена – всички знаят практиката на изоставяне на нежелани деца. Наричат я загробване на дъщери. Дете, оставено в пустинята, няма шанс. Това е тиха присъда:
„А що се отнася до раждането ти, в деня, когато се роди, пъпът ти не бе отрязан, нито беше окъпана с вода, за да бъдеш очистена; нито бе натъркана със сол, нито повита с пелени. Никое око не те пожали, за да ти стори едно от тези неща по милост към тебе; но ти беше хвърлена на полето поради презрение към живота ти в деня, когато се роди.“(Езек. 16:4–6)
Ето така Бог вижда Израил в Египет: един народ, който се ражда, за да умре в робство. И Той влиза в тази безнадеждна сцена и действа: „А когато минавах покрай тебе и те видях да тънеш в кръвта си, ти казах: ‘Живей!’ Да, казах ти: ‘Живей!’“
Но историята не спира дотук. Езекиил казва: „И те направих да пораснеш като полска трева; и ти порасна, и стана голяма, и стигна до съвършена красота“.
Изоставеното момиченце расте и става красива девойка. И тогава Бог отново минава покрай нея и казва: „Видях те, и ето, твоето време беше време на любов. И прострях полата Си върху тебе и покрих голотата ти; заклех ти се и влязох в завет с тебе, казва Господ Бог, и ти стана Моя“.
С какъв красив любовен език Бог описва момента, когато взема Израил за Своя невеста.
В древния Близък изток покриването с мантия е символ на обричане, а клетвата – брачният обет. Синай – това е сватба. Бог казва: „Аз съм Твой и ти си Моя“.
В един свят, където изоставянето винаги е било и ще бъде част от живота ни, Бог е Този, който никога не изоставя. Той те намира, покрива те, оживотворява и казва:
„Заклех ти се… и ти стана Моя.“
Именно в този контекст са дадени Десетте слова – Десетте заповеди.
Четвъртата заповед в брачен контекст
„Помни съботния ден, за да го освещаваш“.
В Библията Десетте заповеди се появяват два пъти. В Изход, 20 глава и във Вторазоконие, 5 глава. Девет от десетте са идентични, но заповедта за съботата – не съвсем.
Помни, съхранявай, охранявай съботния ден, защото:
1)”… в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети.“
2) “… ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог те изведе от там със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден” (Второзаконие 5:15).
„Помни съботния ден, за да го освещаваш“.
Думата освещавам означава сгодявам се. При годежът бъдещият съпруг казва: “От днес ти си свята за мен според закона на Мойсей и Израил”. Съботата и женитбата се отнасят до светостта. Общото между тях е празникът. Съботата е сватба, а не списък с ограничения, и забрани.
Как подхождаш? Пазиш или празнуваш съботата?
Ако я пазиш, ще чакаш да свърши.
Ако я празнуваш, ще чакаш да започне.
Два вида работа
Откъде идва трудността в тълкуването на заповедта?
„Шест дни ще работиш“. Но в съботата следва друго изискване: „Да не вършиш никаква работа”.
В иврит има две думи за работа – мелаха и авода.
Думата, употребена в заповедта, е мелаха – на гръцки ангелос, което означава работник.
Същата се намира и в Битие 2:1,2 – “И в същия ден Бог завърши всички свои дела”.
Какви дела? Сътворил е света!
Ето защо ние празнуваме, като не вършим творческа работа.
Какво е творческа работа?
Същото, което се прави при строежа на скинията. Защото тя отразява как е сътворен света – Изход 31:13-17 повтаря Битие, 1 глава. Бог лично дава всички детайли по направата на Своята шатра. Дизайнът ѝ напомня за Едемската градина, както и фактът, че обикновеният израилтянин не може да влезе там.
И така, какво е мелаха? Всичко онова, което прави армията от занаятчии: дърводелци, ковачи, тъкачи, бродирачи, каменоделци. Работата им включва всичко – от изливане на златния светилник до избродиране на завесите с фигури на херувими.
От друга страна, свещениците работят в събота и не нарушават заповедта – защото тяхната работа е авода, което може да се преведе като служене.
Практиката на Исус
Как да отличиш едната работа от другата? Какъв е принципът?
Една събота Исус влиза в местната синагога. Там Той вижда човек с парализирана ръка и без всякакво предисловие извършва чудо, за да го излекува. Е, това ако не е провокация! Би могъл да почака до края на светия ден. Случаят не е спешен. Защо си създава проблеми? От този момент нататък еврейските водачи започват да търсят случай как да Го убият. Но явно Исус иска да хвърли паве в блатото на тяхната религия, която се състои от много правила, но твърде малко милост. Затова и го прави. За Него изцелението на болен в събота е свята работа – като служенето на свещениците в храма. И в Неговата практика да освободи човек от грях и заболяване винаги е на първо място.
Каква ирония!
Странно е, че много християни гледат на Божия закон като на бреме. Някои казват, че той е за евреите, а християните сме освободени от него. Нямаме проблем с “Не убивай” и “Не кради”, но имаме с “Не работи”. Наистина има известна ирония в това, че именно четвъртата заповед, се приема като особено тежко изискване. А всъщност, ако се върнем към текста, Бог казва нещо изключително човешко:
👉 „Спри. Почини си. Дай си въздух. Ти не си роб. И твоите хора, и дори твоите животни – всички имат право на свобода.“
И да, звучи странно, че го приемаме като тежест. Това малко прилича на ситуация, в която някой ти подарява свободен ден с платена почивка, а ти се оплакваш, че е твърде трудно да не ходиш на работа.
Изход и Голгота
Съботата е вързана с разказа за Изхода от Египет. Исус също я свързва нарочно и убедително със Своята лична лекарска и спасителна практика.
Затова е невъзможно да разберем Голгота без Изход. Там е началото на изкуплението: Агнецът, който умира, вместо първородните. Как да почувстваме обичта и жертвата на Исус, без да видим това агънце, което е заклано, за да се помажат с кръвта му стълбовете и праговете на вратите. И всеки, който е направил това, е изведен от робството и вкусва свободата. Същото важи и за нас. За да излезем от робството на греха, трябва да познаем Господ като нашия Творец и Изкупител. Именно в този ред на мисли е обоснована и заповедта: Помни съботния ден, за да го освещаваш!