Кой е първият ни спомен от детството? Едни помнят ясно третия си рожден ден, други преместването на семейството в друг град, трети смъртта на баба си… Някои пък изобщо не могат да посочат ясен първи спомен, цялото им детство е в някаква шарена мъгла, от която изскачат отделни фигури, гласове, форми и събития. Това е феномен, който специалистите наричат „детска амнезия“.
Интересно нещо е човешката памет.
Не е като компютър, който съхранява всички файлове, а по-скоро като мрежа, в която са оплетени различни спомени. Освен това, спомените не са нещо твърдо и постоянно – те могат да стават по-ярки, да избледняват, да се променят и манипулират с времето.
Смята се, че зрелият човек има най-ясни и ярки спомени от своите юношески години – помни с подробности модата, музиката, храната, събитията, отношенията, емоциите от този период. И дори след двайсет и повече години може с лекота да възпроизведе текста на песен, която не е чувал оттогава. Или репликите на героите от любим филм, който не е гледал оттогава. Смята се, че това е така, защото юношеството е периодът на формиране на нов образ за себе си, на изграждане на личността и затова човек кодира стабилни и трайни спомени, свързани със своето „аз“.
Ние пишем в тяхната памет
Мозъкът на едно новородено бебе е само една четвърт от мозъка, който ще има в зряла възраст. На две години той е достигнал вече три четвърти от пълния си размер. През този период на бурен растеж се създават неврони „на висока скорост“ и те се организират във вериги. Макар и парадоксално, именно това обяснява забравянето на детството – скоростното образуване на нови връзки и вериги нарушава вече съществуващите мрежи и вериги от спомени.
Разбира се, това е само едно от възможните обяснения. Феноменът на паметта все още не е изучен докрай и учените все още се изненадват и натъкват на неочаквани неща. Важното е да не забравяме какво се случва в мозъците на децата ни днес; и че това, което ще остане завинаги в тях, може да е красиво или болезнено, весело или тъжно. До голяма степен ние сме тези, които формират спомените им – нашите игри заедно, нашите семейни ваканции, както и нашите скандали и раздели дълбаят неизтриваеми следи в паметта им.