Тимъти Дженингс комбинира възможностите на модерната медицина със здравословния ефект на вярата. Изучава протоколите на живота – законите на взаимоотношенията и влиянието на убежденията върху структурата и функциите на мозъка.
Когато записах медицина, нямах намерение да ставам психиатър. Но след 4 години започнах да забелязвам колко интересно нещо е мозъкът. Бях силно ентусиазиран да разбера какво мотивира хората да правят това, което правят. И да им помогна да живеят по-здравословно. Това ме накара да бъда по-холистичен в подхода към моите пациенти. Да включвам не само науката за мозъка, но да ги насочвам към по-здравословни разбирания за Бога.
Първият спешен случай на Дженингс
Тимъти Дженингс специализира психиатрия втора година, когато трябва да поеме първия си психиатричен случай. Спешно!
Пациентката е жена на 47 години и прилича на човек, който се е опитал да се отърве от живота. Тя е в състояние на пълна апатия, физически и психически наранена след неуспешен опит за самоубийство. От разговора става ясно, че е изнасилвана като дете от местния свещеник. Заедно със злоупотребата той ѝ завещава обвинения в грях и хроничен страх от Бога и адския огън. Травмата я прави неспособна да се доверява и я измъчва със съмнения, че Господ е съучастник в малтретирането й. В крайна сметка какъв е този Бог, който е допуснал това да се случи с нея?
По правилник, Дженингс докладва за случая на опитен колега. Последният преценява, че не става дума за психиатричен проблем и препоръчва среща със свещеник. Пациентката се съгласява, но остава учудена от предложената „терапия“ – да запише на един лист всичко, което е преживяла, а после да го изгори с мислен лъч, да скъса хартията и да я изхвърли. Странно упражнение за усмиряване на вътрешна буря, нали?
Младият Дженингс се чувства безпомощен. Той иска да помогне, но не знае как. Тогава решава да търси реални отговори, които лекуват болката. Това е началото на 13-годишно пътуване в първия му „спешен случай“, чийто резултат е Може ли да е толкова лесно?
Матрицата и грешките в нея
Аз бях убеден в една хипотеза – Бог е създателят на реалността. Разсъждавах, че ако е така, тогава трябва да има факти, които го потвърждават. Започнах да проследявам нишките на доказателствата. Търсех истината, за която Библията, науката и опитът са единодушни. Забелязах, че в основата на живота и Вселената стоят фундаментални принципи. Хората разпознават законите на физиката и на здравето, но дори не се замислят за законите, свързани със взаимоотношенията и с ума. Например законът за свободата. Ако искаме любовта да расте, трябва да даваме свобода. В противен случай нараняваме и отблъскваме другия, или го подтикваме към бунт.
Хората сенки
Когато предоставяш контрола на друг човек, постепенно започваш да виждаш света през неговите очи. Ставаш сянка на другия – без свои предпочитания, идеи, мнения и дори собствена воля.
Според Дженингс, хората с брачни проблеми нарушават закона за свободата всеки ден. Да биеш жена си е престъпление и повечето от нас го осъзнават. Но трудно разпознаваме греха на емоционалната принуда: Ако не правиш, каквото искам, ще ти се мръщя, ще викам, ще тръшкам врати, няма да имаме близост, ще те обиждам с думи, няма да ти давам пари… Различни сценарии с една идея: Прави каквото искам или ще има последствия!
Подобно поведение нарушава закона на свободата, уврежда любовта и подбужда желание за бунт.
И ако въпреки всичко изберете да останете, малко по малко ще започнете да губите своята индивидуалност и способността да мислите самостоятелно. В крайна сметка Дженингс казва нещо революционно: Има по-голяма свързаност от любовта към ближния. Това е да бъдеш приятел на Бога и да изпълняваш Неговите цели.