Един от най-големите кошмари на всеки родител е детето му да бъде тормозено в училище. За съжаление, това не се ограничава до определена култура, регион или епоха. В всяко училище винаги е имало насилници, които тормозят по-малките и по-слабите. Понякога това е брутален физически тормоз, понякога е „само“ вербален – обиди, унижения, подигравки; понякога е демонстративно изолиране. А понякога е и онлайн.
Да, дигиталният тормоз в мрежата е по-лош дори от физическия.
Защото преди ерата на социалните мрежи децата поне се чувстваха в безопасност извън училището и вкъщи. А сега тормозът продължава денонощно и далеч извън пределите на училището. Децата могат да бъдат изнудвани, унижавани и осмивани пред очите на стотици, дори хиляди хора.
В бурната и болезнена възраст на юношеството подобно отношение може да има дори трагични последици. Има случаи на самоубийства на деца, не могли да понесат някакво унижение и не успели да намерят изход от ужасна ситуация. В същото време те не са особено склонни да споделят вкъщи, да търсят помощ – било от срам, било от страх. Затова е жизнено важно родителите да разпознават признаците на евентуален тормоз над техните деца.
Например, рязка промяна в поведението и непрестанно търсене на причини и извинения да не ходи на училище. Или глупаво симулиране на болест. Или рязко изолиране от външния свят и късане на социални контакти. Или рязко влошаване на успеха в училище без причини. И още много подобни.
Защо едно дете става обект на тормоз?
Най-често това е някакво различие от останалите – етнос, религия, физически недъг. Или защото е твърде слаб или обратно – твърде силен ученик. Или дори без всякаква причина – просто насилниците са „надушили“, че то се плаши лесно или че не знае как да се защитава.
Какво да правите, ако заподозрете, че детето ви е обект на тормоз? Най-напред, не отлагайте и не чакайте нещата „да отшумят от самосебе си“. След това говорете! Колкото и да не желае да разговаря вашият тийнейджър, предизвикайте разговор и изяснете ситуацията. Детето може да не иска да говори, но в същото време отчаяно иска някой да му помогне. Уверете го в любовта си, покажете му, че сте сто процента зад него. Важно е да разберете дали то не предизвиква по някакъв начин насилниците и да му помогнете да се измъкне от ситуацията. Ако е необходимо, разговаряйте с учители, възпитатели, директори; ако е необходимо, сменете училището; ако е необходимо, потърсете помощта на професионален психолог. С две думи, защитете детето си.