Псалом 73

Псалом на Асаф.
Наистина Бог е благ към Израил, към чистите по сърце.
А аз – краката ми без малко се препънаха,
стъпките ми почти се подхлъзнаха,
защото завидях на надменните,
като гледах благоденствието на безбожните,
защото нямат мъки в смъртта си и тялото им е охранено.
Не са в грижи като другите смъртни,
нито са измъчвани като другите хора,
затова гордостта им е като гердан, насилието ги облича като дреха.
Очите им изпъкват от тлъстина, въображенията на сърцето им преливат.
Присмиват се и говорят злобно за насилие, говорят горделиво.
Издигнали са устата си против небето и езикът им обхожда земята.
Затова народът му се връща тук и вода с пълна чаша се изцежда за тях.
И те казват: Как ще знае Бог? И как ще има знание у Всевишния?
Ето, това са безбожните – и винаги благополучни, умножават богатство!
Наистина аз напразно очистих сърцето си и измих в невинност ръцете си,
защото цял ден съм измъчван и наказван всяка сутрин.
Ако кажех: Така ще говоря! –
ето, бих изменил на поколението на синовете Ти.
Тогава размислих, за да разбера това,
но беше прекалено трудно пред очите ми,
докато влязох в Божието светилище и разбрах техния край.
Ти наистина си ги поставил на хлъзгави места, сринал си ги в развалини.
Как изведнъж стигнаха до запустение!
Погинаха, изчезнаха от внезапен ужас.
Както сън, след като човек се събуди,
така и Ти, Господи, когато се надигнеш, ще презреш образа им.
Така сърцето ми се огорчаваше и се измъчвах отвътре,
толкова бях обезумял и не разбирах, бях като животно пред Теб.
И все пак аз съм постоянно с Теб, Ти си ме хванал за десницата ми.
Ще ме водиш със съвета Си и след това ще ме приемеш в слава.
Кого имам на небето?
И на земята не желая нищо друго освен Теб.
Дори да отпаднат плътта ми и сърцето ми, Бог е канарата на сърцето ми и моят дял до века.
Защото, ето, тези, които се държат далеч от Теб, ще погинат,
Ти изтребваш всички, които Ти изневеряват.
Но за мен е добре да се приближа до Бога;
аз положих упованието си в Господа БОГА, за да възгласявам всичките Твои дела!

За автора

Асаф е поет и артист, човек с богата душа и духовна култура. Той е диригент на хора, главният певец на Давид. Написал е 12 песни и една от тях е Псалом 73.

Наистина Бог е благ!

Неговата песен започва много правилно. Днес бихме нарекли подобно начало политкоректно. Асаф работи за Бога и казва:
Наистина! Бог е добър. Безусловно! Така си е!

Наистина не е честно!

Обаче аз…
Аз съм възмутен! Гледам как живеят мошениците и не мога да се побера в кожата си.
Хубаво си живеят. Ни им пука от нищо. Имат си пари, нямат проблеми. Здрави, силни, весели – купонясват сякаш няма да умрат!
Нямат срам, наглеят, мачкат другите.
Фантазиите им са екстравагантни.
Очите им са потънали в тлъстина – ослепели от ненаситност.
Езикът им се разхожда по земята, даже богохулстват.
Наистина! Аз съм бил много тъп, че живях порядъчно. Бях честен, принципен, коректен. А сега какво? Нямаше смисъл! Беше напразно!
Ако не бях свестен човек, щях да съм напред с материала.
Животът е циция към добрите хора!

Наистина! Тук излиза една друга истина, житейска, неполиткоректна, честна и цинична:
С добродетели не се правят пари!

Завистта като камбанария

Но да не забравяме, че гледната точка не е просто призмата на праведния човек, но завистта на праведния човек. Поетът не се преструва. Той е честен с нас: Аз завидях на тези хора.
Аз просто се подхлъзнах и без малко щях да падна, щях да си чупя главата.
Срамота е да признаеш, че завиждаш дори пред себе си, а камо ли публично. То и аз така: никога не съм завиждала. И ти ли? Значи сме единствените на света.
Асаф е открит с нас: Завидях на надменните.
Неговото преживяване е духовна борба. Истинска драма с дълбоки и противоречиви терзания – много интензивна и много честна. Той дори си дава сметка за риска: моята завист щеше да ме изхвърли от пътя. Щях да се строша, без малко…

Защото… нечестивите са благополучни.
Такива са те, винаги успяват.

Когато фактите говорят и боговете мълчат

Дойдохме си на думата. Темата е успехът. С нея кипи сърцето на поета.
Защо така? Обикновените хора имат грижи, стрес и проблеми. Децата, работата, осигуровките, кредита, сметките. Ако имаш собствен бизнес – блъскаш по 15 часа на ден, за да върви. А ето ги тези хубавци! Перат пари, точат фондове, участват в пирамиди. И си живеят живота!
Обикалят скъпите курорти, карат луксозни коли и носят маркори дрехи. Имат яхти, самолети и дворци. Носят насилието като колие и парадират с него като с костюм за сватба.
Те са влиятелни. И най-странното е, че хората ги имат за някакви гурута. Пият думите им като вода. Не просто живеят безбожно, но учат и другите на това.

Тези хора, разбира се, не са атеисти. Просто си живеят с чувството за безнаказаност – недосегаеми за земните съдилища и за съда на Небето. Подмятат, че Бог не вижда.
Господи, вярно ли е това? Наистина ли не чуваш какви ги разправят? Как те обезценяват? Или малките проблеми на малкия човек не са важни за Теб?

Тайната на успеха

Вярата на поета е разклатена. Защо да живеем с ценности? Те само ни забиват на дъното. Правят ни аутсайдери. Животът те учи: тайната на успеха е да си мошеник. Бъди честен и свестен. Каква полза имаш от това?

Аз преосмислих нещата. Пораснах. Истината е друга: Какъв беше смисълът да държа на доброто? Беше напразно! Погрешна житейска стратегия. Просто нямах опит. Казваш ми: Играй честно! Да не съм будала? Това е начинът да бъда губещият!

И тук изплува мотивът на Асаф и компания. Значи така, затова ли си бил свестен? За да печелиш?

Да си чист, праведен и почетен не означава да бъдеш успешен. Означава само това, че си чист, праведен и почтен. Пирон на Иван Мирчев – но нали знаете, че му давам кредит. Предостави ми своите разработки безвъзмездно. И не за първи път.

Вътрешният глас

Поетът е под наркозата на завистта. Тя стеснява хоризонта. Отдалечава ни от Бога. Асаф го съзнава: Завистта ме разклати. Подхлъзнах се!

Но после сам си слага бариера. Един вътрешен глас му казва: Така не бива. Не трябва да завиждаме на нечестивите. И въпреки че не намира логика в живота, Асаф се опитва да остане с Бога, макар и да не разбира всичко, което Той прави.

Наистина Бог ще сложи нещата в ред

Пътят на завръщането е труден.
Асаф се изправя пред големия въпрос с оправданието на Бога – учените го наричат теодицея. Смисълът е в това: Защо злото се вихри, ако добрият Бог го е грижа за нас?

Въпросът не е от лесните. Поетът намира отговор за себе си – той отива в храма и разсъждава за участта на мошениците.
Кой от нас в ежедневието има навик да мисли върху съдбата на хората? Никой. Ние тичаме след спешните неща – да купя хляб, да пусна пералнята, да си взема изпита или да отида на лекар, че нещо ме боли кръста.

Какво намира поетът в храма? За евреите светилището не е само място за поклонение. Там хората виждат космическото решение – как Бог ще се справи със злото. Ако си извършил грях, ти отиваш там със своята жертва. Когато тя бъде заклана и умре вместо теб, получаваш прошка и започваш живота си на чисто. Нагледен урок за спасението. Истинската жертва е Христос, който умря на кръста за нашите грехове.

Мошениците мислят, че Бог не гледа какво правят. Но Асаф вижда тяхната съдба, техния край. Какъв е той? Както образите от сънищата. Събуждаш се и те се разпадат. Така ще изчезнат и те.

Хоризонтът на спасението

В крайна сметка, светилището калибрира визията на поета. Той запява друга песен за надменните: Наистина си ги сложил на хлъзгави места.
От камбанарията на завистта и от перспективата на светилището. Кое е вярното? Дали животът на добрите хора е един пропилян живот? Или животът на наглите мошеници е крайно несигурен?
Погледнете на живота от гледна точка на спасението, на вярата. Тези истини ни помагат да преосмислим нещата, разширяват хоризонта ни. През призмата на завистта, тези хора са богати, успешни и безгрижни. Но през призмата на спасението – техният живот е изключително несигурен, пропилян живот.
Последиците казват истината за всичко.

Божественото и животинското в мен

И накрая, Асаф се връща към своето преживяване и го вижда под различен ъгъл. Сърцето ми кипеше. Защото им завидях. Защото исках да съм като тях – бегрижните непукисти.
И под тази наркоза аз просто обезумях. Държах се като животно с Бога, в мене се събуди нещо животинско, хищно, безумно.
Но сега си давам сметка, че Ти, Боже, си ме държал за дясната ръка. Съветвал си ме.
Да имаш Бога е най-голямато богатство. Какво искаш? Да имаш неща? Или да имаш Някого – Този, който е винаги до теб. Обича те, разбира те и те подкрепя.

Поетът знае: Да имаш Бог, това е всичко.
Какво е Бог?
Сила на сърцето ми – сила за живот и сила да се радваме на живота, вечен дял – наследство, което смъртта не може да ти отнеме.

Богатството на наглите и богатството на живота

Асаф преосмисля живота с Бог и без Него. Всичко си идва на мястото: Аз съм щастлив човек. Имам Бога!
Кого имам на Небето, освен Тебе.
И на земята не ми трябва друго, освен Тебе.
Животът не е в притежанията, успехите и удоволствията. Животът е в друго богатство – да притежаваш Бога и да си притежаван от Него.
Животът не е в нещата…
Животът ни е в Бога…

Имаш ли Него?
Или искаш много неща…