Това е финалната тема на поредицата Божествена поезия
Почти 2 години се занимавах с Псалмите и ми останаха три малки открития. Със сигурност не са само мои, но това изобщо не значи, че не ме карат да се чувствам като откривател. Първото нещо е че духовните хора страдат от духовна депресия и говорят за нея без цензора. Второто откритие е, че преди да говорят с Бога, поетите говорят с душата си. И третото нещо е за едно забравено общуване с Бога. Общуването на покоя.
Духовната депресия на вярващите
Първото ми изненадващо откритие е, че чувствителните хора страдат от духовна депресия. Много от библейските поети преживяват тъмната нощ на душата и буквално плачат с цели поеми. А аз се крия, когато ми е кофти и се преструвам, че всичко е ок, за да не си помислите, че нещо съм се скарала с Бога, или пък, че Той е загубил благоразположение към мен. Да не се излагам и да не Го излагам. Как работи? С набожно лицемерие: Добре съм, много съм добре. Сякаш вярата е блистер с розови хапчета за настроение.
Няма такова нещо в Псалмите. Поетът изплаква цялата си болка, без цензора излива сърцето си. Всичко, както е. Изпада до дъното, броди в нощта и картографира болката. Вика, плаче, съхне, костите му се разпадат, разлива се като вода, вътрешностите му се стопяват…
Но каква терапия е този плач? Чети и виж, че и най-отчаяната песен свърша с надежда и благодарност. Терапията е успешна.
Преди да говориш с Бога, говори с душата си
Второто малко откритие приех съвсем лично. И в най-големите си вопли певецът първо говори с душата си, а после с Господ. Толкова много съм слушала за молитвата като разговор с Бога, но нито веднъж за нуждата да говориш с душата си. Иначе как ще разбереш себе си? Трябва да знаеш как се чувстваш, преди да тичаш с детинското Господи, дай! Бързите обороти на деня те пришпорват и ти просто запустяваш разговора с душата си. Но спешно трябва да го съживиш.
Практикувай общуването на покоя
Забравеното общуване на покоя е голяма тенденция в Псалмите, в Стария Завет и дори в поканите на Исус: Елате на уединено място да си починете. Давид в своята незабравима поема „Господ е Пастир мой“ (Псалм 23) също говори за това специално общуване.
Бог „освежава душата ми“. Тук думата в оригинал е за възстановяване след дълго боледуване. Най-после идвам на себе си. Това е истинско презареждане на батериите: духовно смути по авторска рецепта.
Да, живей здравословно. Яж спанак и пий спирулина. Дишай дълбоко и ходи по 10 000 крачки на ден. Бъди във форма. Но това не е достатъчно. Трябва ти фреш за душата.
Божественият фреш е с нетрадиционни съставки: тихи води, зелени пасища и пътеки на правдата. Курорт за душата.
Моето фрешване идва от Бога. По-точно от Неговият феминизъм. Той идва при мен с Неговата майчинска грижа. Води ме при тихи води, полага ме на зелени пасища. Оригиналният текст говори, че Той ме полага, слага ме нежно да легна. Зелените треви и тихите води са картини от Едем, градината на удоволствието. Те ми напомнят за онова първично естествено общуване на първите хора, когато грехът не е помрачил доверието между нас. Когато близостта е била сътворена за мен и Него.
Просто си почиваш. Просто се сгушваш в Него и сте само двамата. Просто ти е хубаво. Не да легнеш, да зяпаш в една точка и да не мислиш за нищо. А да си в покоя, в присъствието на Бога, в споделената тишина.
Попиваш покоя, потъваш в покоя.
Ти си плашливото агънце на Бога и в този момент си в рая.