Трифон е пастор и от 25 години ходи по затворите. Роднини там няма, но приема лично думите на Исус: „В затвора бях и ме посетихте“. Жена му Радост се шегува, че ще получи ВИП-килия, ако някой ден попадне зад решетките. Защото освен стаж, има и връзки, както в администрацията, така и сред затворниците.
Призивът в началото
Трифон: „Почувствах го като лично призвание от Бога, че тези хора имат нужда от духовна грижа. И това усещане не ме е напускало през годините. Защото по-лесно можем да достигнем деца в нужда или социално слаби хора, ако те искат. Но със затворниците не е така“.
Радост: „Животът навън е много динамичен. Но в затвора времето е спряло.
В началото те си мислят, че близките им ще ги посещават. И първия месец е така. Но постепенно посещенията се разреждат, докато напълно ги забравят. Затова самотата там е много голяма… Навън, ако човек има нужда от помощ, може да я получи от много страни. Но в затвора не е така. Затова и Господ обръща внимание: В затвора бях и ме посетихте“.
В обувките на лишените от свобода
В затвора няма чудовища. Има хора. И когато говориш с тях, си даваш сметка, че проблемите им са започнали доста по-рано от деянието, което ги е довело зад решетките. Трудно детство, насилие в дома или изоставяне…
А после са направили грешки. Някои са били в състояние на афект. Други са провокирани към необмислени буйни действия, за които съжаляват, но трябва да плащат с години, а понякога цял живот. Сред тях има интелигентни хора, като университетски преподавател, който завърта бизнес и поръчва над 30 убийства.
Трифон: „Едно от нещата, които ме поразиха в началото е колко много от тях твърдят, че са невинни. Зачудих се държавата ли нещо бърка? Но с времето си дадох сметка колко трудно се живее с вината. Затова те искат да се освободят от нея, като я прехвърлят на друг. Или се надяват някой да повярва, че са невинни. Защото имат право да подават молби за преразглеждане на делата, за да излязат на свобода. Много малко са тези, които си признават и поемат отговорността. Затова и моята мисия е да ги водя към покаяние: да признаят греха си пред себе си, пред хората и пред Бога“.
Възможната промяна
Трифон вярва в промяната. Защо иначе да ходи така упорито на това трудно място? Веднъж началникът на затвора го пита: „Плащат ли ти за това?“ Отговорът е „Не“, но печалбата е друга.
Наистина държавата се опитва да ограничи злото. Това, обаче, не е достатъчно. На практика вярата дава пространство на Бог да работи с човека отвътре. И ако той се отвори към духовните ценности, това е най-силният фактор за неговата промяна.
Трифон: „Условията в затвора са по-екстремни. Те провокират човека да се промени. Ако тези хора са навън, едва ли щяха да слушат за Бога. Начинът им на живот, средата, контактите щяха да ги отклонят. Но в затвора тези, които имат някакъв усет за вярата, при тях шансът за промяна е по-голям“.
За проекта „Лишени от свобода помагат на деца в нужда“
Обикновено Трифон прекарва един час при доживотните и още един – при рецидивистите, където изучават Библията. Но те имат нужда не само да чуят нещо добро, а да правят нещо добро. Постепенно нещата започват да се подреждат.
Църквата вече има опит в благотворителни базари в помощ на деца с увреждания. Трифон приспособява идеята за затвора. Хората там имат свободно време. Материали могат да се осигурят. И добра кауза винаги се намира със съдействието на общината: помощ за лечението на конкретно дете. Трифон пише проект и началникът на затвора го одобрява. Така започва всичко.
Затворниците изработват къщички, картини от семена и различни сувенири. Радост и Трифон ги снабдяват с материали със средства от спонсори. След това ги продават на благотворителни базари в центъра на Плевен. А сумата отива за лечението на избраното дете.
„Пътеката е извървяна“ – казва Радост. Общината започва да дава безплатно място за базарите, а миналата година осигурява коледна къщичка. Читалищата изпращат певци и танцьори доброволно. Каузата се превръща в малък празник. И когато хората видят, че лишени от свобода са протегнали ръка, това ги кара още повече да се отворят: „Щом те помагат, защо ние да не можем!“
След това Трифон разказва на своите хора какво се е случило. А те питат: С какво да помогнат? И се радват.
Трифон: „Когато се задвижи проекта, видях колко креативни и инициативни са тези хора. Те имат нужда да вярват, че правят нещо благородно за някого“.
Може би това е тяхното малко изкупление…
Защото Голямото изкупление е нищо повече или по-малко от Небесен подарък!