Ранните ръкописи на библейските текстове не съдържат разделение на глави и стихове в номерираната форма, позната на съвременните читатели. В древността еврейските текстове са били разделени на параграфи. В Израел Тората (първите пет библейски книги) са разделени на 154 части, така че да могат да се четат на глас в седмичното богослужение в продължение на три години. Във Вавилон разделите са били 53 или 54 раздела, така че да може да се прочетат за една година.
Новият завет е разделен на тематични части до към четвърти век. Евсевий от Кесария разделя евангелията чрез таблици. Но нито една от тези системи не съответства на съвременните разделения на глави.
Разделянето на глави, познато днес, е разработено от Стивън Лангтън, архиепископ на Кентърбъри. около 1227 г. Английската Библия на Уиклиф от 1382 г. е първата Библия, използвала този модел за разделяне на глави.
Парижкият печатар Робер Естиен създава разделянето на стихове в своето издание от 1551 г. на гръцкия Нов завет. Системата му е широко възприета и се използва и до днес. През 1555 той издава Библията на латински и за Стария Завет използва разделението на стихове, извършено от равин Исак Натан около 1440.
Разделянето на глави и стихове е удобство за читателя. Интересно е обаче, че и в тях можем да открием нещо забележително, което да приложим за духовния си живот. Ще ни помогне краткото библейско послание на п-р Милен Георгиев.