„По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш“ – гласи старата мъдрост. Някои психолози веднага ще възразят, че зависи коя памет на човека е по-развита – зрителната или слуховата. Но всички знаем за какво става въпрос – не за запомняне на неща, а за оформяне на мироглед. Мъдростта важи с най-пълна сила за детството – детето усвоява почти сто процента от това, което вижда в родителите си, и едва половината от това, което чува от тях.
Уж всички го знаем, а всички се ядосваме на децата си, че „не слушат“. Не, те не „слушат“, те „гледат“.
Нашия пример.
Най-класическият пример, естествено, са цигарите. „Хванах го моя малкия да пуши в тоалетната! Такъв шамар му отвъртях!…“ – говори ядосан баща пред приятелите си, докато цигарата дими в ръката му. Хлапето сигурно ще запомни шамара и… следващия път ще се скрие по-добре. Докато накрая баща му ще вдигне примирено ръце и ще почне да му купува цигари.
Учим децата си, че има „вълшебни думички“, които трябва да се казват винаги. Но ако те никога не ни чуват да ги казваме помежду си, малко вероятно е да ги научат.
Наказваме децата с вземане на телефона за една седмица или повече, когато се провинят, и не пропускаме да ги назидаваме колко вредно е това „постоянно висене на телефона“. Само дето няма кой да вземе нашите телефони.
Примерите са безброй.
Искаме да възпитаме перфектни деца, докато ние самите сме далеч от перфектни. И по-лошото е, че не полагаме усилия да усъвършенстваме себе си, а само тях. Е, не става така. Искаме децата ни да учат езици? Тогава най-добре да почваме да учим езици. Искаме да бъдат състрадателни и отзивчиви към хората? Значи започваме от собствената си състрадателност и отзивчивост. Искаме да спортуват и водят здравословен живот? Значи тръгваме на фитнес или плуване, и преработваме собственото си меню. Искаме да направят блестяща кариера? Нека се замислим за своята тогава…
Примерите могат да продължат безкрайно. Обикновено имаме ясна представа кое е най-доброто във всяка област от живота. И макар самите ние да сме далеч от „най-доброто“ в много от тях, кой знае защо го искаме от децата си. Не, няма смисъл да пръскаме пари за скъпи уроци, защото децата ни така или иначе, ще станат като нас. По-добре да ги пръснем, за да научим нещо самите ние.