Клаус Попа е директор на немския медиен център Stimme der Hoffnung. Той има изключително бърза мисъл, менажира добре сработен екип и импровизира, докато ни разказва история за лека нощ. Шегата настрана, но успяхме да говорим с него след 11 вечерта. Но едва тогава той успя да се освободи от ангажиментите си. Очевидно е трениран да издържа на дълъг работен график. Откликна веднага – организиран и стриктен по немски, и все пак сърдечен, естествен и отворен дори при натрупаната умора.
Вярно е, че медиите се променят бързо и радикално. Затова трябва да си дадем ясна сметка за контекста, в който живеем. Въпросът е в какво съм добър? Какво е реалистично? Какво мога и как да го постигна? И след като анализираме това, трябва да го приложим на практика.
Тайните съставки на успеха
Рецептата на нашия успех е в екипната култура и в начина, по който се отнасяме един към друг. Ето нашите тайни съставки:
- Първата съставка на успеха е добрият ролеви модел. Първият пример за мен е предишният директор на нашия медиен център – Матиас Мюлер. Той е изключително скромен човек, който ръководеше не чрез силата на аргументите, а чрез състрадание, личен пример и страст във всичко, което прави.
- Втората съставка на успеха е да поставиш егоизма си встрани от проекта. Никой от нашия екип не държи да стане на неговото, а заедно търсим общия успех в ситуацията.
- Третата съставка на успеха е фокусът върху благодатта, състраданието и милостта. И аз, като шеф, осъзнавам, че се нуждая от тези неща. Затова се стремя да ги проявявам към другите. Да водиш със състрадание, запазва гравитацията в екипа.
Успехът обича постоянните
Най-важното е да има продължителност! Това е най-краткият съвет, който научих от един медиен гуру. Днес правя едно, утре „скачам“ на друго – тази практика не върши работа. Избери си едно нещо и бъди последователен. Така ще имаш добри резултати в бъдеще.
Успехът – нещо лично
Клаус Попа ме впечатлява и решавам да му направя предложение за работа. Търся пресечната точка с линията на живота му. Скоро ще става баща и може да тренира, като ни разказва приказки за лека нощ по радиото. Той включва с известно резервираност, но все пак обещава да има едно наум: „Ако моят тим престане да ме харесва, ще ви се обадя: Ето ме! Идвам да ви разказвам истории!“ Та така, малко несигурно, но все е нещо…