Смесването на езичество и християнство и превръщането им в римокатолическа църква предизвиква революция в християнската вяра. Това подтиква онези, които искат да запазят чистотата на истинската библейска религия, да се обединят в единна организирана система. Географски тя обхващаща Северна Италия и Югозападна Франция. Тази група е известна като валдензите.
Валдензите са общност от хора, които формират съпротива срещу моралната поквара и вредните практики на системата на монашеството, която система разцъфтява при папството. Вигилантий, за който се твърди, че е водачът на това движение, се сблъсква с монашеството посредством взаимодействията си с много от учените на своето време. Той е селянин от югозападна Галия, която обхваща районите, познати днес като Франция, Северна Италия, Люксембург, Белгия и по-голяма част от Швейцария.
Вигилантий и ранното движение на валдензите
Вигилантий за първи път влиза в контакт с монашеството чрез своя работодател Сулпиций Север и чрез взаимодействията си с известния римокатолически монах Йероним, който превежда Библията на латински (така наречената Вулгата). Вигилантий вижда една система от духовна гордост и лицемерие, почиваща на външни обреди и ритуали, докато сърцето остава пълно с покварата на греха. В допълнение към това той наблюдава финото прикриване на езичеството като римокатолицизъм и става свидетел на честването на езически празници под християнски имена и почитането на езически богове, прекръстени на християнски светци.
Ужасен от видяното, скоро започва да проповядва против тази система на хората в Галия, онези, които населяват районите, известни днес като Югозападна Франция и Северна Италия. Вигилантий осъжда лицемерието и гордостта на Римокатолическата църква. Призовава онези, които копнеят за нещо по-съществено в духовен план, да се присъединят към него, за да превърнат Библията в свое единствено правило на вяра и практика.
Мнозина започват да се придържат към неговия стандарт. Избират да се отдалечат от религиозната система, която разчита на традициите и човешките заповеди и застават под знамето на Божието слово. Едно от най-ранните известни имена на тези вярващи е „инсаббати“, което показва, че те са пазители на съботата и са наречени на деня, в който се покланят на Бога.
Гонения при папството
Валдензите се превръщат в авангард на мощно съпротивително движение, което тихо и ненатрапчиво започва да работи за обучението на хората в библейската истина и разкрива грешките и заблудите, разпространявани от Рим. Те стават известни с това, че полагат големи усилия за запазване на Библията, преписвайки на ръка екземпляри за разпространение в цяла Европа. Не се възприемат като реформатори, защото много от тях отхвърлят Римокатолическата църква още от самото начало. Виждат себе си като на поборници и попечители на библейската истина всред духовния мрак и отстъпничеството.
Затова те плащат скъпо, като хиляди от тях са избити и изпратени да живеят в пещерите на алпийската пустиня. Тяхната история е разказвана и преразказвана от безброй писатели и поети от епохата на Ренесанса, станали свидетели на ужасните гонения, на които са подложени. И все пак пред лицето на такава безмилостност те продължават да се държат непоколебимо за своята вяра в Бог и в Неговото Слово. Толкова са твърди и упорити, колкото са могъщи планините, станали техен дом.
Едно мисионско движение
Единственото общо нещо между валдензите и Римокатолическата църква е, че разглеждат варварските племена, които превземат Европа, като мисионско поле. Обаче основната разлика се състои в това, че докато Римокатолическата църква използва за напредъка на своята кауза силата на държавата, ужаса на меча и политическата изгода, валдензите полагат своята вяра в силата на Божието Слово.
Те се опитват да останат незабелязани, превръщайки грубите райони на алпийските долини в свой дом. В същото време се движат ненатрапчиво сред онези, които живеят в големите градове на Европа. В крайна сметка, когато са изправени пред безмилостно гонение в по-ниските долини, валдензите се преместват във високите алпийски райони. Когато се установяват тук, те се съсредоточават върху евангелизирането на папска Европа и за целта изграждат учебни школи, които се разполагат сред грубия планински регион на долината Пиемонт.
Колежът на Барбс, сгушен високо в италианските Алпи, е единственият останал пример за онова, което някога е представлявало мрежа от образователни центрове за влияние. Колежът е ръководен от една уникална визия – да подготвя армия от млади работници, правилно обучени и оборудвани за предстоящата им мисионска работа. За да го постигнат, те обучават децата и младежите да научат наизуст големи части от Писанието и старателно да преписват Библията на ръка. Така постигат две цели, първата от които е да скрият Божието слово в сърцата и умовете си, а втората е да създадат писмени копия на Писанията, които могат да бъдат разпространявани.
След като приключат обучението си, младежите-валдензи са изпратени в най-добрите университети на Европа и където и да отидат, те вземат със себе си Божието слово. Тъй като са научили наизуст големи части от Писанието, имат на разположение достъп до истината, ако възникне нужда. Освен това зашиват части от писанията в гънките и подгъва на дрехите си, като по този начин имат възможността да разпространяват истината колкото се може по-дискретно.
Като отиват да получат образование, те се смесват с най-различни хора и се стараят да се сприятелят с тях. С течение на времето, когато забелязват истински духовен интерес, споделят Библията или устно, или под формата на малки ръкописни пергаментови ролки. По този начин светлината на Божието Слово се разпространява бавно и ненатрапчиво из целия европейски континент, потънал в традиции и суеверия.
Други валдензи се научават да търгуват или да продават стоки от врата на врата, и докато купуват и продават, търгуват и ремонтират, следят за влиянието на Божия Дух в сърцата на своите слушатели. Когато открият духовен интерес, споделят истината или по памет, или като раздават тези ценни части от ръчно преписани библейски текстове. По този начин, основният фокус в живота на валдензите е споделянето на истината с другите. Да, те работят, учат и се грижат за семействата си, но сред всичко това фокусът им е ясен и непоколебим.
Lux Lucet in Tenebris
Във време на напрегнати гонения, тези хора от долините се събират в своите планински скривалища, притискайки се един към друг в мрачните и влажни пещери, които са скрити в планините. Тези пещери са не само място за убежище, но и място за поклонение и тук, между студените каменни стени, на място на съвършено спокойствие и тишина, те пеят своите химни за прослава на Бога и прекарват времето си в просто, но искрено поклонение и молитва.
Мотото на валдензите е Lux Lucet in Tenebris, т.е. „светлината свети в тъмнината“, а тяхната светлина гори постоянно, без да залинява или да намалява векове наред, дори пред лицето на ужасни гонения. Те избират непоколебимо да пазят своето посвещение към Божието Слово и са готови да платят цената, съпътстваща това посвещение. Често тази цена е да напуснат домовете си и средствата си за препитание, за да бягат в дивите и сурови райони на алпийските долини.
Тук те понасят най-изтощителните условия и децата им трябва да научат тежките уроци на саможертва, пестеливост и устойчивост. За родителите-валдензи тези уроци се превръщат в основата на обучение, което предлагат на децата си. Именно тези уроци изковават от тях издръжливи войници за делото на Исус. Още от ранна възраст те са обучавани в писанията, подготвяни са да издържат лишения и трудности докрай, за да могат да бъдат мисионери за Бога сред хора, държани здраво в оковите на лъжата.
Продължаващи гонения
И въпреки това, дори във високопланинските си крепости, валдензите не са предпазени от огньовете на гоненията, запалени срещу тях от Римокатолическата църква. Един от най-смразяващите и същевременно трогателни примери е историята за клането на валдензите, станало на върха на планината Кастелуцо. Това е сред най-кървавите и ужасяващи действия на геноцид, извършено някога срещу група хора. Но дори пред лицето на толкова жестоко гонение валдензите отказват да преклонят коленете си пред мрака и заблудата на Римокатолическата църква. Отказват да се покорят. В стихотворението си „Invictus” Уилям Ърнест Хенли пише:
В стиснатия юмрук на обстоятелствата
не потреперих, нито плаках с глас.
Под ударите на съдбата
главата ми е окървавена, но не и преклонена.
Стихотворението е завет към човека, който вместо да позволи на обстоятелствата да го формират, взема обстоятелствата в ръцете си и ги оформя със своята решимост и издръжливост. До голяма степен това е духът на валдензите, духът, който ги прави светлина, светеща в тъмнината.
Защо са ненавиждани толкова яростно? Защото избират да отстояват това, което е правилно, да застанат срещу религиозно-политическата машина, потискаща живота на толкова много невинни хора. Те са ненавиждани, защото не се страхуват и не се срамуват да държат факлата на истината, за да разкрият ужасните тайни на тъмнината. Те устояват като Данаил във Вавилон и понасят най-тежките бури на гоненията, а техният пример е предизвикателство за нас днес, представено най-трогателно с думите на старата детска песен, която гласи:
Осмели се да бъдеш Данаил.
Осмели се да устоиш сам.
Осмели се да имаш твърда цел.
Осмели се да я споделиш.
Гледайте видеото по темата: Валдензите – народът на долините
Може да научите повече за поредицата „Произход“ и за създателите ѝ на техния уебсайт на английски език: https://www.lineagejourney.com