„Всеки сам си преценя“. Тази крилата и граматически неправилно построена фраза се превърна във фолклор по време на ковид епидемията и темата за ваксините. Вече се употребява като удобен завършен на спор, в който страните не могат да постигнат съгласие, но и не искат да задълбочават конфликта.
Темата за личното мнение постепенно се превърна в свещена.
От една страна, правото на лично мнение, глас, вкус, е основно човешко право и отнемането му е водило до сътресения и революции. От друга, обаче, днес сякаш сме свидетели на някакво нездраво издигане на личното мнение над всичко друго – закони, обществен морал, християнски принципи. „Щом АЗ харесвам това, значи е добро за мен. Никой няма право да изисква от мен да го променя.“
Сакралността на личното мнение постепенно и неусетно се пренесе в моралната сфера, а това вече е малко притеснително. Наистина не е проблем хората да имат различен вкус за храна, облекло, забавления, професии и всичко останало, но е проблем да имат различно мнение (и да го зачитат повече от общественото!) по въпроса за това що е любов, вярност, принципи, истина, лъжа, семейство. Стига се до парадокси и дори до абсурди. Стига се до там, адвокат да защитава клиента си в съда с аргумента: „Според него, това не е било престъпление.“ Но докато в съда все още личното мнение не е аргумент, то е аргумент почти навсякъде другаде.
Дори личното мнение на тригодишни деца,
които очевидно не могат да имат истинско мнение по някои въпроси, просто поради липса на знания и опит, се счита за „свещено“ и незачитането му за грешка. Може би, затова и толкова лесно се създават и разтрогват връзките в днешно време – партньорите са заедно, докато има съвпадение на мненията. Когато се натъкнат на различия и трябва да избират между отстъпване от своето мнение и раздялата, повечето избират раздялата.
Сякаш всяко нещо, за което усещаме, че може да се сблъскаме с несъгласие, го обявяваме за „въпрос на вкус“, настояваме сами да си „преценяме“ и отказваме да се съобразим с останалите. Склонни сме да осъдим всеки, който има мнение различно от нашето, и в едновременно с това всеки, който не зачита нашето. Докъде ще стигнем така?