Българските баба и дядо са легенда. Всеки българин между 20 и 50 години къта в сърцето си поне един идиличен спомен за „баба и дядо на село“. Ваканциите при тях са най-красивото и затрогващо нещо, което си спомнят емигрантите, когато ги притисне носталгията.
Възпитанието на баба и дядо?
Днес легендарните български баба и дядо сякаш добавиха нов пръстен към ореола си – те са фактическите „мама и татко“ на цяло едно поколение българчета, чиито родители изкарват парите си в чужбина – децата на гурбетчиите.
Влезте в който искате български клас ученици – в центъра на София или в някое харманлийско село – и на почти половината (ако не и повече) от децата на родителските срещи ще видите баба или дядо.
Добре ли е това или не? Къде е истинското място на баба и дядо в живота на едно дете? Опасно ли е те да са реалните „мама и татко“? Дали западният модел – на професионалните бавачки – не е по-правилният? Ето, около такива въпроси се върти този път дискусията в „Какво да кажем за…“ по радио 3:16.
Какво да кажем за… възпитанието на баба и дядо?