Светът около нас се напълни с „барби-бойс“ – млади мъже, които компетентно различават шампоан от балсам, посещават редовно солариуми и козметични салони, грижат се за косите и брадите си, изпадат в ужас при мисълта да спят на земята, но никакво неудобство да искат пари от родителите си; стават агресивни, ако им се потърси сметка; не признават грешките си, възприемат себе си като полубожества.
Истински мъже
И жените шумно протестираме срещу подобно недоразумение. Искаме „истински мъже“ до себе си. Чудим се откъде се пръкна този феномен. Обвиняваме държавата. Училището. Медиите. Технологиите. И някак си елегантно подминаваме себе си.
Да, основните „производители“ на барби-бойс са… техните майки. И баби. И бащи… Които изпадат в истински потрес, ако четиригодишният им малчуган се прибере от улицата с разкървавен нос. Хукват към Бърза помощ, вдигат скандали на лекари и сестри, настоявайки, че чедото им е на прага на смъртта… Които хранят (и прехранват) своите сладки момченца, гонейки ги самоотвержено с филиите чак до спирката; стават един час преди тях да им „изпържат мекѝчки“, надълго и нашироко се хвалят пред приятелки как скъпоценните им синове „не близват“ еди-какво си или „обожават“ еди-що си (в тяхно присъствие!), създавайки впечатлението, че това е най-важната тема в Северното полукълбо от Втората световна война насам… Които постоянно ги местят от училище в училище, „защото тук учителите са прости, а съучениците са им под нивото“… Не позволяват и на един микроб да попадне върху нежните им ръчички… Самоотвержено чистят, разтребват хаоса след тях и оправят кашите, които са забъркали, защото „са още малки“.
Интересно после по каква логика очакват по вълшебен начин едно прекрасно утро синовете им да се събудят зрели, отговорни мъже, способни да вземат решения, да си плащат за грешките, да се грижат за другите, да се „държат мъжки“.
Мъжът се ражда мъж по Божия воля, но става мъж благодарение на своите родители. И това също според Божията воля.