„Ако не станете като децата, никак няма да влезете в Божието царство“ – е казал Христос. Асоциираме думата „дете“ с чистота, невинност, искреност, любопитство. В същото време „детска работа“ е упрек, а не комплимент; „детинско поведение“ е негативна оценка. Защото „дете“ означава също незрялост, наивност, първичност, емоционално невежество.
Ако се наложи да отидем на психотерапевт, още в първите сеанси той задължително ни разпитва за детството. Защото понякога, макар и възрастни на години, макар и „зрели“ по документи, ние влизаме във взаимоотношения, дори създаваме семейства и свои деца, докато ние самите все още сме деца в душите си.
Някои хора остават „вечни деца“,
но не в невинност и чистота, а в първичност, незрялост и емоционално невежество. Когато две възрастни деца се съберат, конфликтите са неизбежни. Дори само единият от двойката да не е „пораснал“, неразбирателствата са гарантирани.
Например, следната ситуация: Малко преди края на работния ден мъжът се обажда на жена си, че му се налага да поработи извънредно и ще закъснее. Как реагира жена му, ако е „непораснало дете“? „Ясно, разбрах къде ми е мястото. Както винаги, работата ти е по-важна от мен. Не се ли замисляш за моите чувства? Толкова труд хвърлих да ти приготвя вечерята навреме, а теб не те е грижа. Вече не съм сигурна дали изобщо искаш да се прибираш при мен. Може би така ме избягваш? По-добре направо си кажи, че съм ти омръзнала и имаш друга.“ Следва семеен скандал.
Други са пораснали деца
А как реагира жената, ако е зрял и „пораснал“ човек? „Ох, пак ли? Не ми е приятно, защото те чаках да вечеряме заедно, но какво да се прави? Ще ти оставя вечерята във фурната. Може би е време да помислиш за някаква друга работа, защото така и ти се претоварваш, и аз не мога да те виждам. Но не е сега моментът да говорим. Лека работа.“ Следва нормална семейна вечер.
Психолозите са прави – ние наистина несъзнателно „лекуваме“ травми от детството чрез отношения като възрастни. Но вместо да ги излекуваме, само си нанасяме нови. Има ли начин да се оправи това или детските травми са присъда? Не, изобщо не е задължително да носим бремето им цял живот. Нужно е осъзнаване, малко воля и понякога помощ отвън.