Още Зигмунд Фройд казва, че коренът на всичките ни вътрешни проблеми като зрели хора е в детството. Не случайно психотерапевтите винаги подробно разпитват за детството ви, за взаимоотношенията с родителите ви и за емоциите, които са доминирали детското ви съзнание, независимо какъв проблем имате сега. Това важи с пълна сила и за семейните взаимоотношения и проблемите в тях.
В зависимост от това каква връзка сме имали с родителите си, те какъв тип родители са били, дали сме били насилвани, пренебрегвани или глезени – ние
подсъзнателно търсим определен тип партньор
и създаваме определен тип връзка.
Например, ако човек е израснал с груби и агресивни родители, ако самият той (тя) е бил обект на агресия и грубост, съвсем логично развива психика на жертва. Такъв човек трудно осъзнава собствената си стойност, често се свързва с контролиращ партньор и поставя целия си живот в негова услуга. Не осъзнава, че това не е нормално, но и не се чувства щастлив; изгражда свой цял вътрешен свят, за който партньорът не подозира нищо, но той е неговото хапче за оцеляване, котвата, оазисът, който му помага да не страда. Ако партньорът ви е от този тип, ви е нужно много търпение и време, за да го убедите да се разкрие пред вас, да се чувства спокоен и да не се страхува. Може да се усещате изолиран от неговия живот, да ви се струва, че той (тя) е някъде много далеч и вие просто не можете да стигнете до него.
Ако човек е израснал с непостоянни и ненадеждни родители, се превръща във вечно несигурен човек, който все търси гаранции и сигурност. Ако родителите му са обещавали, но не са изпълнявали обещанията си; ако не са били до него, точно когато е имал най-голяма нужда; ако са били прекалено заети със себе си и са нямали време за него, той (тя) подсъзнателно ще търси сигурност.
Такъв партньор може да бъде доста „уморителен“ за общуване –
постоянно ще очаква да му казвате и доказвате, че го обичате; да го уверявате, че няма да го изоставите; ще име хипер очаквания от вас и ще преживява всяко дребно забравяне или невнимание като голяма драма.
Важното е травмите от детството да се надвият. Те не са „съдба“, а предизвикателство за преодоляване.