По мотиви от Изход 5:1-6:1
Бог изпраща Мойсей и Арон при фараона да говорят от Негово име: Пусни народа Ми! Те трябва да му покажат репетираните знамения и да му предскажат смъртта на първородните, в случай че не иска да чуе Божията заповед. Но има нещо странно: мисията ще бъде обречена. И същевременно провалът ще бъде нейният успех, защото тя именно така е замислена.
Мойсей и Арон отиват сами в двореца и заявяват на фараона.
– Така казва Господ: Пусни народа ми, за да ми направят празник.
Думата празник идва от глагола яхгу, който означава стоя в кръг, обкръжавайки някой, застанал в центъра. Сякаш Бог казва:
– Аз имам среща с Моя народ. Те ще се съберат около Мен в кръг.
Бог на робите, покровител на неудачниците
– Кой Бог? Не го знам този? – недоумява фараонът.
Това е странен отговор. Защото обикновено за гърците и египтяните новият бог е полезна вещ в домакинството. По принцип те с лекота адаптират новите божества, приемат ги в своите пантеони и ако веднага не намират общ език с тях, то във времето успяват да се договорят.
Коментаторите умуват върху неочакваната конфронтация на фараона. Някои допускат, че неговата логика е такава: Щом вашия бог е толкова велик и така демонстративно се готви да ви помага, защо първо не ви управи положението? Тогава и аз ще го призная! А сега не си струва да завързвам контакти с него. И наистина кой е той, ако народа му е в такова окаяно положение! И на кого точно ще върши работа такъв бог на робите и покровител на неудачниците?
В този разговор се споменава и някаква угроза. Но не тази, за която говори Бог – смъртта на първородните. Мойсей изобщо не притиска Негово величество със смъртта на детето му. Нито му показва чудесата, които може да върши. Нито тоягата му влиза в своята Божествена роля. Все пак той споменава печалната перспектива: Ако думите на Бога останат нечути, то цялото население на империята ще пострада от епидемия или оръжие.
Да не дава Бог!
Но това хич не впечатлява фараонът и той напада посланиците:
– Защо вие двамата мътите главите на хората и ги отвличате от техните задължения? Идете и работете! И не се занимавайте с глупости!
Нови мерки – голямо тегло
Фараонът, като един добър тоталитарен ръководител, решава да лиши слугите си от свободно време, като ги застави да работят повече. Той се разпорежда надзирателите-полицаи и инспекторите по еврейските работи да не дават на работниците слама за тухлите. Нека пролетариите да си я събират сами.
За какво става дума? Египетската строителна технология е оцеляла до днес в страните от централна Азия – Казахстан, Киргизия, Узбекистан. Оформят се тухли от кал, глина и слама, които се изпичат на слънце. Окисляващата се при гниене слама укрепва сплавта и тухлите стават много здрави. Папирусите документират, че всяка сутрин работниците получават кошници с нилска глина, вече смесена със слама. После с ръка или дървена рамка се оформят тухлите, които съхнат на слънце. От изгрев до залез нормата е 3000 тухли на човек. Това е твърде много. А какво остава, ако трябва да се носи и слама?
Сламата се събира в рамките на два месеца – от май до юни – и трябва да стига за цяла година. Логично е, че ако ще трябва и слами да си доставят работниците, фараонът ще намали производствената норма. Но той се запъва:
– Не! Бройката си я изисквайте. Моите слуги имат време, за да ми философстват и да се правят на теолози. Явно остават без работа. Затова ми искат и отпуски за празник.
По мнение на фараона, един добър работник се прибира капнал от работа, яде си манджата и заспива пред телевизора. В крайна сметка излишната интелектуалност поражда безделие като това – да ходят да се покланят на Бога!
Дайте да им дадем повече тежка работа и те няма да се занимават с глупости.
Бригадирите и инспекторите обявяват новите мерки. Хората плъзва по цял Египет да събират слама. По този начин фараонът утежнява работата на израелтяните. Нужно е ново разделение на труда, нови бригади. А полицаите не си поплюват, а бият. Бият еврейските бригадири, които отговарят за изпълнението на нормата.
Бащицата фараон сигурно не знае
Тогава местните ръководители отиват при фараона и питат:
– Защо постъпвате така с вашите слуги?
Мислят си, миличките, че сигурно бащицата фараон не знае какво се случва на долните етажи на властта. Вероятно началниците злоупотребяват с неговите думи. Затова нека да отидем и да поговорим човешки с фараона. Той е образован човек и трябва да разбира от икономика и социология. Със сигурност си дава сметка, че не е хубаво така да мъчи народа. Всеки може да изчисли колко е абсурдно да се изисква такава висока норма, при липсата на една от основните суровини за производството. Той няма да допусне Неговите слуги да бъдат бити и такъв грях да лежи на Неговия народ.
А фараонът е в кофти настроение и ги слага на място:
– Без работа останахте, без работа! Понеже сте лоши организатори, работниците ви станаха мързеливи. От мързел ви дойде наум да искате да ходите да си правите празници в пустинята.
Отдава му се на фараон да внесе разкол в обществото. Неговият намек е доволно дебел:
– Условията на труд се влошиха, заради вашите революционни идеи. Сами може да разберете кой е тук виновният! Търсете сметка на този, който ви казва: Да идем да жертваме на Всевишния!
Всичко е ясно като бял ден! Виновникът е Мойсей!
Ето ги виновниците
И така, както делегатите са угнетени от срещата с фараона, насреща се задават самите виновници – Мойсей и Аарон. И хората започват да ги нападат и да ги обиждат.
– Господ да ви съди! Защото вие направихте нашия дъх да стане зловоние за фараона и за слугите му. Вие сложихте меч в ръката им, за да ни бият.
Защо направихте това? Види се, че нищо не постигнахте. Никой не ни пуска. Мисията е провалена. Ако сте искали да помогнете, не успяхте. Напротив! Навредихте ни! И нека затова да ви съди Бог!
Защо? Защо?
Обвиненията не са безпочвени.
„О, Боже, защо стори зло на този народ? Защо тогава ме изпрати? Откакто дойдох при фараона, за да говоря в Твоето име, той влоши нещата за този народ; Определено не си спасил народа си!” (Изх. 5:22-23).
Защо правиш така? Как работи Твоят план? Какви са Твоите намерения за в бъдеще?
И друго. Защо ме изпрати? Сигурно друг щеше да се справи по-добре от мен? Аз ли нещо обърках? Предупредих те, че не съм голям оратор. Явно, че не ставам. От момента, когато говорих от твое име на фараона, за народа стана много по-зле. Защо така? Нали с Тебе щяхме да спасяваме хората?
Думите на Моисей са пропити с гняв, упрек, разочарование. Като Божи пратеник на изкуплението, той е провалил народа си. В крайна сметка, самият Бог е отговорен за „злото“, в което хората са въвлечени.
– Защо? — пита той два пъти. – Спаси ли ги? Ти изобщо не си спасил народа Си!
Хората са в ситуация на изключителна нестабилност. И то защото, Господи, Ти даваш обещания, които не изпълняваш. Мойсей предизвиква Бог да даде обяснение. Той протестира срещу Неговата неразгадаемост, докато говори от името на човешкото страдание.
„Пропастта между думите и реалността е това, което хората не могат лесно да понесат. Изпитва ли Бог неотложността на човешката уязвимост? Божественото време надхвърля ли крехкото състояние на човешкия живот? За първи път човешко същество извиква това радикално Защо? в името на всичко небожествено в живота на неговите братя.“
Авива Зорнберг
Бог е сдържан, но категоричен:
– Ти сега ще видиш какво ще направя на фараона.
Ще видим и ние, но следващия път.