Какъв тип взаимоотношения градим с децата си,
за съжаление най-често разбираме, когато е твърде късно да ги коригираме. Обикновено, съвсем инстинктивно повтаряме модела, който познаваме от собствените си родители и собственото си детство. Тоест, ако ние самите не сме споделяли с родителите си, не сме им доверявали тайните си, чувствали сме се осъждани за чувствата и мислите си, много е вероятно без да искаме, самите ние да се превърнем в родители, с които децата не искат да споделят. И обратно – ако сме имали топли и сигурни взаимоотношения със собствените си родители, имаме всички шансове да създадем такива и с децата си.
Но все пак, гените и собственият опит не са всичко. Ако навреме разпознаем сигналите за завиване в погрешна посока, можем да поправим модела и да бъдем по-добри родители от своите родители.
Според психолозите и психотерапевтите,
взаимоотношенията родители-деца се делят на няколко основни типа.
Разбира се, всяко семейство създава своя неповторима матрица, но въпреки това може да се впише в общата класация.
Най-добрите възможни взаимоотношения са наречени „сигурни взаимоотношения“. При тях детето знае какво може да очаква от родителите си и знае, че те винаги са до него, на негова страна. През каквито и кризи да минава във взаимоотношенията си с други хора (роднини, приятелчета в детската градина или училище), то не изпада в паника и е малко възможно да стане агресивно или да се превърне в жертва на агресия. Този тип взаимоотношения се градят с цената на сериозни усилия от страна на родителите. Още от бебешка възраст те винаги са там, винаги откликват с грижа, винаги намират начин да утешат и успокоят; внимателни са към чувствата на децата си, признават ги, приемат ги и реагират адекватно. Освен това, са постоянни и ясни в изискванията си, не правят ненужни и нелогични компромиси. Самите те са уравновесени и последователни личности. За съжаление, процентът на родители, успели да изградят такива взаимоотношения с децата си не е голям. Може би, защото малко са онези, които са имали добър родителски модел.
Останалите типове взаимоотношения не са така образцови и неминуемо водят до травми и изкривявания в психиката на децата. Това са избягващите, колебливите и хаотичните взаимоотношения. Защо се стига до тях, как да се избегнат и как да се поправят – чуйте в предаването.