Според изследване на Алфа Рисърч, 37,8% от българите не са прочели нито една книга през 2021 година. Около 30% нямат в дома си нито една книга или имат по-малко от десет. И на този фон някакви си 5% са прочели повече от трийсет. След публикуването на данните се разгоряха едни обичайни дебати и страстите се нажежиха. От “Загиваме като нация! Станали сме полуграмотни! Невежеството победи!“ до „Стига сте всявали паника! Има и други неща, освен четенето! Книгите не са най-важното нещо, сега хората четат други неща!“
Онези скромни 5% „маниаци“ на тема четене са най-апокалиптично настроени, разбира се.
Но все пак, цифрите повдигнаха доста въпроси. И единият от тях е „КАКВО замести четенето?“ Според оптимистите, сега хората просто четат статии в Интернет, вместо книги. Само че, според друго проучване, масовият Интернет потребител рядко дочита една статия докрай. Повечето се задоволяват със заглавието и най-много анонса към нея. Но това не им пречи да коментират, разбира се. Именно коментарите понякога издават, че човекът на практика не знае какво пише в статията. Тоест, не я е чел. Специалистите наричат това „повърхностно четене“. И алармират, че то е опасно за мозъка – води до загуба на когнитивни и аналитични способности.
Та… как запълваме папките в мозъка си? И с какво? Защото следващият въпрос е: „Дали е достатъчно просто да четем каквото и да е? Или има значение подборът на четиво?“ Въпросът звучи по-скоро реторично, но все пак, има отчаяни хора, които казват: „Абе, прочетете нещо поне! Нещичко! Каквото и да е!“
Изобщо, темата за книгите, четенето, знанията, културата повдига много въпроси.
Като например, „Тази тема не се ли навира в очите на хората най-вече от онези 5% луди на тема четене, които не искат да изглеждат наистина луди? Или пък от акулите в издателския бизнес, които се притесняват, че бизнесът им умира и искат да го възкресят, като плашат хората? И каква полза имаш, ако си прочел „Хари Потър“ или „Война и мир“, или „Винету?“ Изобщо, какво да кажем за четенето и неговите алтернативи?