Реакциите към Истанбулската конвенция – шум, страх или диалог
Какви са първите ви впечатления от реакциите?
Нашите гости слагат началните очертания на дискусията за реакциите към Истанбулската конвенция. Може би всичко беше твърде хаотично и шумно. След напразните опити за разговор за и срещу насилието и въпреки опитите на уважавани медии и организации за разумен диалог.
Имаше ли реакции тип: „небето пада“?
Страховете от Истанбулската конвенция сякаш я превърнаха в нещо като „плашило“. Има ли основание за притеснение? Има ли опити за манипулация? Вероятно чухме твърде много присъди отправени към политиците, медиите, църквите, протестите, дори към обикновения човек и неговата неадекватност.
За емоционалната буря
Споровете свързани с Истанбулската конвенция извадиха наяве твърде много емоции. Ще има ли ясен отговор на поставените въпроси? Или ще реагираме по опростената схема „за“ и „против“.
На езика на ежедневието?
Ако обикновения човек търси прости отговор на сложни въпроси обикновено се стига до карикатура. Когато за документи като Истанбулската конвенция се говори на езика на дипломацията и правото сякаш има нужда от посредник. Медиите се опитаха. Имаше реакции от екипа на Дойче веле, Дарик радио, БНТ – Денят започва с култура… и от независими сайтове. Все пак шумът сякаш заглуши тези гласове.
Конвенцията и хората на разума
Сякаш присъстваме на стадион пълен с фенове на единия или другия отбор. Или поне сме свидетели на нещо подобно на пряката демокрация – шумно обсъждане на площада (т.е. Facebook). Не липсваха опити за вливане на разум. Може би призивите за спокоен диалог не бяха чути.
Имаше ли подмяна на темата в спора?
Дали това е умишлено или не сякаш спорът за Истанбулската конвенция се превърна в нещо друго. Може би нещото е карикатура от типа „трагикомедия в юридически контекст с граматичен привкус“.
Неграмотен ли е българинът?
Да коментираш от позиция на „прочел конвенцията“ е важна част от зрялата реакция. Възможно ли е, че шумните реакции да са пряк резултат от липсата на грамотност.