Зигмунд Фройд казва, че отговорите на всички въпроси са в детството. Други психолози след него отричат това, но макар и не всички, все пак много отговори наистина се кодират от детството.
Странно е какви неща помним като зрели хора – съвсем незначителни, дори глупави и направо нелепи. Но не можем да ги забравим. Цвета на някоя блузка, определен момент от точно определена закуска, вкуса на някое ядене, част от песен, счупена плочка на тротоара… Но и по-големи неща като болест на мама, отсъствие на татко, скандал между тях, разочарования, страхове… По един тих и невидим начин всички тези спомени дълбаят пътеки в съзнанието ни, оформят мисленето, емоциите и поведението ни като възрастни.
Травмите на детството
Липсата на здрава емоционална връзка между момчето и неговия баща, например, може да доведе до проблеми в интимния живот на сина като възрастен. На пръв поглед звучи нелогично, но липсата на одобрение или направо неодобрението от страна на най-важния възрастен в живота му може да блокира трайно мъжкото му самосъзнание.
Още по-азбучен пример е този с филмите и игрите с жестокости. Хиляди статии и книги са написани, хиляди проучвания са проведени, изводите винаги са едни и същи – постоянното гледане на насилие отключва у децата агресия, защото те учат чрез копиране. При различните деца силата на тази агресия и начинът ѝ на изразяване са различни, но посоката е една и съща.
Превъзмогване на травмите от детството
При възрастни хора с тежък комплекс за малоценност почти винаги на дъното стои едно детство на унижения и пренебрежение. Да не говорим, че психологическите травми могат да имат чисто физически последици като затлъстяване. Често деца, които се чувстват необичани, объркани и тревожни, посягат към храната като утеха и награда. Стават зависими от единственото мъничко удоволствие в живота си.
С две думи, добре е да осъзнаем травмите от детството си и да ги отработим. Да вземем съзнателно решение да спрем да зависим от тях. Да си кажем: “Да, родителите ми внушаваха това, но то не е вярно. Аз спирам да му вярвам.” И още по-важно, добре е да не предаваме собствените си травми като щафета на своите деца; да разкъсаме порочната спирала. Изход винаги има.