Дразните ли се, когато
детето ви лесно се отказва?
А знаете ли защо се отказва?
Наистина има деца, които почти винаги отказват да повторят нещо, ако не успеят от първия път. Например, да сглобят лего-то. Ако не нарисуват добре рисунката първия път, отказват да я рисуват втори път. Ако не се справят с упражнението по пиано от първия път, отказват да се опитват повече. Ако не усвоят някое движение в спорт или танц, направо отказват да тренират повече. А това ужасно дразни родителите и ги кара да правят мрачни прогнози за тяхното бъдеще.
Защо всъщност някои деца се отказват лесно? Противно на очакванията, това не са лениви и глупави деца. Парадоксално, но причината е именно в тяхното желание да се справят. Колкото по-амбициозно е едно дете, толкова по-голям е в него страхът от провал. И колкото по-интелигентно е, толкова по-изобретателно става в начините да заобикаля евентуалните възможности за провал. Да каже: „Тази игра вече не ми е интересна“ е умен начин да избегне „опасността“ от признание: „Не мога да се справя с нея“.
Разбира се, загрижените родители не искат това да се превръща в навик и модел на поведение. Разбира се, че детето им трябва да се научи да повтаря, докато успее! Но как?
То решително отказва,
сърди се, ако настояват; дори може да стане агресивно и да прави грозни сцени. Но все пак, има начини.
Например, когато каже: „Не мога!“, те да отговорят: „Все още“. „Не мога да го карам това колело! Много е голямо (високо, неудобно, грозно)!“ – „Все още не можеш да го караш, но непременно ще се научиш. Ще му свалим седалката (ще му сменим гумите, ще го пребоядисаме) и пак ще опиташ. Аз ще те науча. Разбира се, че можеш!“ Така детето разбира, че е съвсем нормално да не може нещо, че това не е провал, а просто му е нужно време.
И други „хитри“ стратегии за справяне с лесното отказване има. Чуйте ги в предаването.