Саул все още царува, когато Давид е помазан за цар на Израел. Настоящият владетел няма желание да предаде властта без бой на новия любимец на армиите. Следващото десетилетие е белязано от жестоко съперничество, което принуждава Давид постоянно да бяга.
Първородният син на Саул е принцът, който трябва да наследи трона. Но Бог се намесва и посочва друг човек. Как е преживял тези новини младия Йонатан? Не знаем. Знаем само, че вместо да започне игра на инат с Бога, става пръв приятел на своя конкурент. Неговото приятелство не е само голи приказки. Той е готов да се притече на помощ, дори с риск за самия себе си. Често се застъпва за Давид пред баща си. Не жали време и усилия, за да го открие и да го насърчи, когато той е беглец. „Душата на Йонатан се свърза с душата на Давид и Йонатан го обикна както собствената си душа” (1Царе 18:1).
Лоялен син
Днес ние имаме едно голямо извинение за всичките си провали – нашите родители! Изглежда че тази злощастна тенденция търпи невероятно ускорение. Към скамейката на виновните с лекота добавяме братя и сестри, учители и обстоятелства. Всички – само не самите ние!
Йонатан има пълно право да обвинява своя баща за повечето от проблемите си. Ако Саул бе останал верен, той щеше да наследи престола. Но избира да се довери на Бога, че знае най-добре, и да живее с това, което има. Бог вече го е използвал, за да обърне в бягство цяла армия; сега предстои поредната битка с филистимците. Йонатан сигурно се чуди дали Бог няма пак да направи някакво чудо, за да ги спаси. Същия ден той ще падне убит на бойното поле.
Благородство по космически стандарт
Толкова неща, които ни се струват нечестни, все пак се случват. Въпреки това, разполагаме с утехата, че един ден всичко ще си дойде на мястото.
Йонатан е от онези хора, които не получават това, което заслужават. Те страдат, жертват положение и чест и понякога дори падат убити на своя пост. Техният живот и саможертва може да изглеждат незначителни, безполезни и дори безсмислени, но всъщност, те са „център-нападателите” в Божия план.