Провалена връзка?
Днес семейството определено не е на мода. „Това е съпругата ми“ – звучи претенциозно в ушите на един трийсетгодишен човек. След десет години брак да кажеш, че обичаш жена си е проява на лош вкус. Брачната халка е по-скоро възможност за носене на още едно красиво (ако може дизайнерско) бижу, отколкото символ на свещен обет. Църковният ритуал е ефектно допълнение към грижливо планирания сватбен ден, а не негов фокус.
Ако изобщо се стигне до сватбен ден…
Утвърждаващият се модел на съвместно съжителство без брак изглежда не тревожи никого. Отворените връзки са промотирани като успешен „продукт“. Думи като „изневяра“ (пази Боже „прелюбодейство“!) отдавна са напуснали речника извън вицовете.
Нещо повече…
Дори тези „свободни“ и „отворени“ връзки са изключително летливи, мимолетни. Бързо се стопяват в нищото, за да отворят място за следващите. Човек, достигнал 40 години, който е живял в една единствена връзка, се счита за отклонение от нормата. Прекалено лесно се отказваме от човека до себе си, понякога по съвсем нищожни причини. Предварително заявяваме, че битка за оцеляване няма да има. Щом нещата „вече не вървят“ или „се изчерпят“, слагаме точка и започваме на нов ред.
Това прави ли ни щастливи? Не. Доказателство са многобройните захаросани сапунени опери с рейтинг до небесата, гледани не само от скучаещи пенсионерки, но и от доста по-млади хора (и то, не само жени!), които обаче по-скоро биха си отхапали езика, отколкото да признаят, че им е приятно да ги гледат. И защо? Защото там любовта обикновено е „старомодна“ – до живот, себераздаваща се, отчаяна, готова на всичко. Каквато определено не е в техния живот.
Защо връзките ни днес са толкова крехки?
Въпрос с няколко отговора, „По пантофи“, радио 3:16.