„Как да да познаем Божията воля?“ – трета част
Библията е нещо повече от урок по история. То е повече от разказ за живота на отдавна починали хора. Повече от пророчество. Повече от доктрина. Повече от родословие. Повече от сборник с разкази. То е живото Слово на Бога. Можем да прибягваме до него по две причини: първо, за информация; второ, за общуване.
Библията като източник на информация
Дали Божието Слово е ценен източник на информация? Разбира се. Предлага ни достоверен доклад за историята на човечеството. Разказва ни нещата такива, каквито са, като точно отбелязва както провалите, така и успехите на Божия народ. „Цялото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2Тимотей 3:16).
Информацията в Библията е достоверна и точна. Бог знае, че тя ни е необходима, докато светът съществува. Когато обаче прибегнем до нея за ръководство, може да няма определена глава или стих по нашия въпрос. Никъде в Писанието няма да намерим стих: „Ожени се за Мими!“ или „Стани лекар!“. Затова трябва да разберем втората цел на Библията – общуването.
Библията като средство за общуване
Ако никога не сме използвали Библията като средство за общуване и приятелство с Бога, едва ли ще ни ползва ценната информация, която ще намерим там. И дори да има информация, която напълно да съвпада с конкретната ситуация, в която се намираме, това не е достатъчно. Защото е необходима и духовна сила да приложим написаното.
Възможно е да избирам дали да стана учител по математика или учител по физика, а не дали да бъда учител или да работя като крупие в кварталното бинго! Случва се възможностите да ни изглеждат напълно еднакви и от морална гледна точка. В такъв случай ползата от Библията като средство за общуване с Бога е просто безценна.