“Тогава Господ слезе в облака, застана там до него и провъзгласи името Господне:
Господ, Господ, Бог милостив и благодатен, дълготърпелив, изобилстващ с милост и вярност, който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не оставя виновния ненаказан; Който въздава за беззаконието на бащите върху децата и внуците им до трето и четвърто поколение“ (Изход 34:5–7).
Не знам как така, но в моята глава молбата на Мойсей: Господи, покажи ми славата Си! е била отделна картина. Все едно Мойсей седи пред шатрата си, мисли си нещо и изведнъж му хрумва: Боже, що не ми се откриеш повече?
Обаче не е било така. Защото всичко това се случва след потреса със златното теле. Когато заветът между народа и Бога е нарушен. Те са измъчени, уплашени. И чуват злата новина, че Бог няма да върви повече с тях. Не че няма да си изпълни обещанията. Напротив, ще спази всичко буква по буква. Но те са толкова твърдоглави и запънати, че Той не може да търпи повече коравите им вратове.
Мойсей се отделя извън лагера обявява своята шатра за пространство за среща с Бога. Господ се отделя от тях, понеже са показали, че предпочитат златни телета, но все пак Той остава достъпен.
Три петиции на Мойсей
Там се случва и разговорът между него и Всевишния, който прекъснахме миналия път.
Кратко резюме на вече казаното от Мойсей:
– Господи, Ти ме повика да водя този народ. Ти ме избра, Ти ме познаваш и сам казваш, че имаш благоволение в мен. Ако е така, покажи ми Пътя Си. Защото Аз не мога да разбера какъв се случва. Ето ние вървим и всичко възможно се обърква. А сега искаш и да ни оставиш?
И втората петиция на Мойсей:
– Ако няма да дойдеш с нас, не ни води никъде. Защо ни е Ханаан без Тебе? Защо ни е рай без Бога? И как другите ще разберат, че си благоволил в нас, ако Ти не си с нас?
А третата част на молитвата е изпробване на едно по-дълбоко познание за Бога. И тук се сменя темата.
– Ако ти направиш всичко това: Ако ни поведеш и бъдеш с нас, аз искам ние по-добре да те познаваме.
Мойсей е мостът между народа и Бога. Той не само ги представя пред Всевишния, но сякаш иска да покаже по-ясно, по-силно и Него на хората. Иска да Го види, да Го познава, за да знае и какво да им разкаже. И парадоксът е, че именно грехът на народа провокира това по-дълбоко Богопознание: Покажи ни своя път и ни дай Своето благоволение. Върви с нас. Бъди с нас! И ни открий тайната на името Си. В какво се състои тя?
На среща с Бога днес
Как идваме при Бога днес? Вече знаем всичко. Имаме готов сценарий. И търсим от Бога просто да ни подкрепи, да ни бъде охрана – някакъв вид секюрити. Нужен ни е, за да ни решава проблемите… Или пък да поддържа огъня. Сещам се за случаяа с учениците, които се ядосват, че в едно село не приемат техния Учител и буквално не ги допускат на тяхна територия. И те молят Исус: Господи, дай ни огън и ние знаем какво да правим.
Ето такъв един ефект възниква в живота на нас, вярващите. Само свръхестественото ни трябва, а всичко друго си го можем. Даже планът ни е готов, само чака твоя подпис: Просто дай огъня!
А тази история ни показва, че Бог напуска тези рамки и тръгва да търси лични отношения.
Как ние искаме да видим Бога и как се показва Той
Семитската менталност възприема случващото се от гледна точка на ползата: Как мога да се възползвам от това?
Ние днес с нашето възприятие от гръцки тип бихме искали да видим как е изглеждал Бог, как точно е минал. Мойсей го е видял, макар и в гръб. Не се ли е сетил да нарисува някаква картина?
За разлика от нас, които сме фокусирани предимно на образи, Библията е ориентирана на действията.
И Бог казва на Мойсей: Все едно ти не можеш да видиш лицето Ми. Но ще ти открия това, което можеш да видиш, защото се простира над теб и народа.
И ето колко е силно това, което се случва. Защото те нямат Библия, за да четат и да проумяват. А се учат в движение. Първо, разбират, че Бог има невероятна мощ, с която ги извежда и произвежда сериал от филми на ужасите за египтяните. Но после?
Какъв е Бог? В какво се състои Неговата слава, изключителност?
И Бог казва: Аз се прославям в това, че обичам хората, че съм милостив и съм готов да прощавам.
Техният опит
И разбира се, това за тях не са само думи. Един словесен портрет. Това е техният опит, защото те сега са сгрешили, разрушили са завета и заслужават смърт. Но те не са посечени, пощадени са. Само защото Бог е милостив и обича хората. Той вижда вината, но не свежда човека до нея. Не пренебрегва разрушеното, но е готов да възстановява.
“И Моисей бързо се наведе до земята и се поклони. И каза: „Господи, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Те, нека Господ върви сред нас, защото това е коравовратен народ; прости беззаконието ни и греха ни и вземи ни за Свое наследство.“ (Изход 34:8,9)
Моисей не казва: „Ние сме добри, затова остани.“
Той казва: „Ти си такъв Бог. Затова, моля Те, не ни оставяй!“