Светилището определя пътешествието на хората. То посредничи, за да могат те да разберат кога да тръгнат и накъде да вървят. Уникално е и с още две неща – като място и като мобилност. Освен това онова, което се случва в него – самите служби – представлява нещо като личен дневник на човека за връзката му с Бога.
Откровение за Бога
Ваал – известно ханаанско божество – също притежава светилище, което се нарича шатра. Подобно на Яхве. И това поражда спорове дали целият проект на Мойсей и неговия Бог не е взаимстван.
Но между двете шатри има съществена разлика. Светилището на Ваал е стационарно и се позиционира на планински връх. (Нали помните къде Илия спечели състезанието с пророците на Ваал? На планината Кармил – там, където живее местното божество.)
А Бог не оставя Своята шатра на планината. Той се спуска в лагера на хората.
Ето как светилището може да сканира базовата идея на всяка религия. Има само две положения и до днес:
– Бог се намира на върха и ти трябва да стигнеш до Него.
Как ще го направиш, си е твой проблем. За съжаление, тази концепция е доживяла до днес: до Бога трябва да допълзиш, като изпълняваш огромен брой правила. Защото Бог е високо!
А светилището ни показва, че Бог не остава на върха. Той се спуска и се заселва при нас, за да може да ни въвлече в общуването с Него и така да ни променя – нещо, което не можем да извършим сами. От нас се иска само искрено желание и свободата да направим избор за Него.
Спасението – това не е Бог на планината, до Когото трябва да се доберем, докато Той стои като някакъв Еверест. Както знаем, от всяка експедиция около 1/3 от членовете загиват на качване или спускане. И няма как да знаем дали ще стигнем върха, или ще умрем. Не е това Божието спасение. Ние можем да бъдем уверени, защото Бог е направил всичко. И затова небесната шатра се спуска ниско. Господ се заселва сред хората. Не е нужно да изкачваш Синай, за да Го срещнеш.
Празници
„Три пъти в годината всички мъже трябва да се явяват пред Господа, Йехова, Бога на Израил. Защото ще прогоня народите пред теб и ще разширя територията ти. Никой няма да пожелае земята ти, когато отиваш да се явиш пред Господа, твоя Бог, три пъти в годината“ (Изход 34:23–24).
Обществените празници са три: Пасха, Петдесятница, Йом Кипур – Денят на умилостивението.
На тези три големи празника мъжете са задължени да се явяват в Ерусалим в по-късни времена.
Пасха – това е всичко, заради което Израил излиза от робство. С една дума – това е изкуплението.
Петдесятница – те идват с изобилието на реколтата и признават, че Бог им дава плодовете на земята. Това е Божието присъствие в живота ни всеки ден.
Денят на умилостивението – това е изкуплението, благодарение на което те остават в Завета с Бога и в общността на синовете на Израил.
Тези три ежегодни събития в светилището показват трите най-значими концепции на спасението. Ето как можем да ги преведем днес:
– Господ умря за нас!
– Дай ни днес насъщния хляб: Бъди с нас всеки ден!
– Прости ни дълговете, както ние простихме на нашите длъжници.
С други думи, празниците са разгърната картина на спасението.
Какво прави Бог в живота на човека?
В известен смисъл светилището представлява път. Бог дава чрез него откровение, а не само решение на конкретни проблеми. Обществото и всеки отделен човек могат да водят дневник на общуването си с Бога.
В личен план всеки човек принася две жертви, като тези, които бяха принесени при сключването на Завета на Синай.
Първата е – всесъжение – тя изгаря цялата, Бог не консумира месото от нея. Втората е мирната жертва – когато хората и Бог сядат на една маса.
Тези две жертви са обществени и лични.
И сега какво правим? Празнуваме Господната трапеза – това е мирната жертва. Сядаме на една маса с Бога и това е възможно, защото първата жертва е принесена – Исус даде живота Си за нас на кръста.
Има и още 2 жертви:
– жертва за грях.
Когато човек разбере, че е сгрешил, принася жертва. Кръвта е върху жертвеника. Свещеникът консумира част от месото и грехът на човека се прехвърля върху свещеника и светилището.
– жертва изисква и още един грях срещу човека и неговото имущество.
Ако си откраднал или си намерил нещо чуждо, което не си върнал, трябва да се оправиш с човека, да възстановиш щетата и да дадеш още 1/5 част като компенсация.
Именно по повод на тази жертва Исус казва: „Ако брат ти има нещо против тебе, иди първо се помири с брат си, а после принеси своята жертва.“
Ние си мислим: Не ми се говори с човека, ще кажа всичко на Бог и Той ще ми прости. А светилището казва: Бог не мисли, че това ще оправи нещата.
Той казва:
– Реши си първо проблема с човека и после ми идвай с жертвите си.
След като си получил прошка от човека, тогава принасяш жертва всесъжение и по желание – мирна жертва.
….
И накрая идва Йоан и казва: „И Словото стана плът и постави светилището Си между нас“. Той вижда как цялата работа на светилището се осъществява истински в живота на Исус.
Бог иска в живота ни да има това търсене, а не да се въртим единствено около собствените си грижи и проблеми, и да преследваме сценария, който сами сме си написали, но да търсим Него, за да ни открива нашата съдба, нашия път; да искаме Неговото присъствие да бъде с нас всеки ден и да желаем повече от Него – да жадуваме Богооткровението.