Какво би станало, ако в петък, в пет следобед внезапно угаснат всички светофари и изчезнат всички пътни знаци? Хаосът, който ще настъпи само за пет минути, няма да подлежи на описание дори от най-талантливите пера на автори на хоръри. Колкото и да ни дразнят ограниченията, правилниците и глобите, вътре в себе си ние добре знаем, че без тях не може; че благодарение на тях в живота ни има ред и сигурност. Само че, едни шофьори спокойно изчакват зеленото, докато други нервно форсират двигателя и невъздържано свирят на тези пред себе си, ако случайно не са тръгнали още на жълто.
Защо? Защото (може би)
никой не ги е научил на дисциплина,
не са свикнали да отлагат удоволствието, не знаят как да упражняват волята си. А всички тези неща се учат в детството. Деца, на които не отказваме никога нищо, които винаги получават най-много подаръци, най-хубави дрехи, най-вкусни неща, най-скъпи играчки и в същото време нямат и никакви задължения към никого… стават точно такива шофьори. И не само шофьори. Такива деца стават нетърпящи ограничения възрастни, които постоянно се бунтуват срещу шефовете си, срещу законите, срещу държавата, срещу гаджетата си и техните родители, срещу курса на долара, срещу лошото време… Това са перманентно недоволните от живота хора. И перманентно нещастните. Защото светът за тях е едно несправедливо място, в което те не получават това, което им се полага.
А да се избегне това нещастие е толкова просто! „Искаш да играеш на телефона си? Добре, но само половин час. Като преди това ще си напишеш домашните, ще си оправиш стаята и ще измиеш чиниите.“ „Искаш нов телефон? Може. За Нова година. Тогава ще ти дадем още толкова пари, колкото си успял да събереш и изкараш сам. И ще си купиш какъвто искаш.“ Самата мисъл да поставят такива условия на децата изглежда кощунствена за много родители. Или пък невъзможна. „Изобщо няма да ми обърне внимание!“ – казват те и за съжаление в повечето случаи са прави.
Защото
тази „игра“, наречена „дисциплина“ започва много по-рано –
когато на детето не се дава „нещо друго“, защото не е харесало кашата; когато не се обръща внимание на сърцераздирателния му плач за нова играчка в магазина; когато думата „не“ от устата на мама и татко не се подлага на преговори.