Оригиналното име на книгата е „Уви!“ Защото пророкът върви по улиците и плаче за града. Плаче, защото нищо не е останало освен болка, страдание и разрушение. Подобно на Йов, Еремия е разтърсен от последиците на злото и страданието в този свят. Но за разлика от Йов, той знае, той е предсказал съда над светия град и резултатите са опустошителни. Но всред този ужас, там в центъра на книгата, всред плач и мъка, има надежда, има милост. Те блестят като фар за всички онези, които страдат под обстоятелствата на греха и непокорството си.
Когато буквите изчезнат
Болката в пророка е очевидна и изразява ужасното състояние в Ерусалим. От първо лице той описва себе си като пленник в обсадения град без никой да чува молитвите му. Но и в това очевидно безнадеждно състояние намира утеха в Бога. И това ни напомня нуждата от покаяние за нашите грехове. Греховете и злото могат да унищожат живота ни. Може да се чувстваме смазани под непоносим товар. Имаме нужда от надежда. И тя е в доверието ни в Божията милост. Дори когато не може да се изрази от сърцето и буквите изчезнат, Той е там…
Христо Генчев споделя накратко важни истини и идеи за книгата Плач Еремиев в предаването „Теологос“.