Бърз тест за вертикални отношения

по мотиви от Лука 17:5-10

Можете ли да си представите да имате слуга – орач или овчар – и да му кажете щом си дойде от нива: Ела и седни да ядеш? Няма ли вместо това да му кажете: Приготви нещо да вечерям, препаши се и ми пошетай, докато ям и пия, а ти ще ядеш и пиеш след това?

Следобедното хранене, което днес бихме нарекло по-скоро обяд, е около 3 часа. И то е част от задълженията на слугата. Защото един роб не работи по цял ден. Ако е бил на нивата или с овцете, от него се очаква да се прибере и да приготви храна.

Какво означава да бъдеш слуга?

Господарят по времето на Исус е длъжен да предостави на слугата си сигурност, безопасност, подслон, храна и здравеопазване. Това поражда чувство за собствена стойност и лоялност. Връзката е нещо повече от отношения между шеф и служител. Тя се развива въз основа на взаимно доверие, уважение и дори любов. За слугата тези взаимоотношения придават на живота му смисъл и цел. Той предлага подчинение, лоялност и упорита работа. Този отговор се поражда от взаимоотношения, а не от задължения.

Затова и в тази история слугата не реагира отрицателно на необходимостта да служи на господаря си. По-скоро той приветства възможността и е благодарен, че може да го направи.

Исус влиза в тази роля, за да ни покаже как се прави. Интересно е, че Той не се вижда като равен на Бога, макар да е Бог. Нито държи да е от една черга с учените – книжниците и фарисеите. Удивително е, че Той се държи като равен с бирниците и грешниците. Даже стига неочаквано далече, катонарича Своите ученици „приятели, а не слуги“. Но все пак като Бог, Исус е наш господар и ние не сме равни на Него.

Трябва ли да кажеш „мерси“, че някой си е свършил работата?

Колко от нас се домогват до Божието благоволение? Колко от нас се стремят да спечелят одобрението Му, като се опитват с всички сили да бъдат „добри“ и послушни? Но Божията благодат не е награда за послушание. Това е грешката, която правят фарисеите. Благодатта се дава свободно, без да очаква отплата. Не се дава като награда за всичко, което сме направили. Нито е компенсация за служене. В такъв случай грешно ли е да очакваме специално отношение, тъй като сме работили здраво за Бога?

Тест за вертикални отношения

1. Какво означава „да си знаеш мястото“ пред Бога?
2. Как се вписва в твоята представа за ученик на Христос идеята да Му бъдеш слуга или роб?
3. Служим ли на Бога, очаквайки награда, признание или потупване по гърба?
4. Очакваме ли специални услуги или отношение, защото сме християни?
5. Сърцето на слугата е да угоди на господаря. Можем ли честно да кажем, че това е и нашето сърце?